Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Мрачни дни [bg]
Мрачни дни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мрачни дни [bg]

Электронная книга - «Мрачни дни [bg]». Краткое содержание книги:

Устат детектив, могъщ магьосник, заклет враг на злото. А, да — и мъртъв… Никой не е защитен от порастването, дори да е с магически умения, както Валкирия Каин ще се увери лично. Нейният любим немъртъв партньор-скелет Скълдъгъри Плезънт е затворен в друго измерение в компанията на зловещи богове и е малко вероятно да си прекарва добре. Спасителната мисия е повече от наложителна, но малцина искат детективът с тъмно минало да се върне. Не стига това, а и лошите пак се опитват да завладеят света, подпомогнати от армия гладни зомбита и наскоро освободен зъл магьосник с ясен план за отмъщение. А, и има ясно пророчество за скорошния край на света. Валкирия, ти си на ход…
1 ... 95 96 97 98 99 100 101 102 103 ... 115
Перейти на страницу:

— Разбира се, че биха могли, проклет глупак такъв! Все пак не те са конструирали Механизма, нали!

Всички зяпнаха професора. Той се смути. Разтърка очи и пое дълбоко въздух.

— Ти си конструирал Механизма на опустошението? — попита Валкирия.

Професорът я погледна.

— Моля?

— Ти… Ти каза, че ти си го конструирал. Механизма на опустошението.

— Така ли казах? А, да, май така казах, да — за момент професорът изглеждаше отново много стар и крехък, но после раздразнението се върна в гласа му. — Да, е, така си е, невинаги съм бил този, който съм днес. Всички тук са били различни от това, което са днес. Прекарал съм целия си живот дотук, за да се превърна в това, което съм сега. Е, тук сред вас съм и съм вече стар. Доста е потискащо, да ви кажа право. Когато бях млад, бях също толкова интелигентен, колкото съм днес, но се боя, че ми липсваше фундаментален здрав разум. Възгледът ми за нещата беше различен. Философията ми беше различна. Интересуваха ме различни неща. Механизмът на опустошението например. Винаги съм искал да проверя дали мога да го конструирам наистина. Той съществуваше на теория, винаги беше съществувал на теория. Целта ми беше да превърна теорията на магическата наука във факт от магическата наука. В крайна сметка успях. Не мисля, че изобщо ми е пукало кой ще използва изобретението, нито къде, нито срещу кого. Това бяха маловажни въпроси. Когато ми съобщиха за първия взрив на Механизма в Неапол, не помня тази вест да ми повлия, по какъвто и да е начин. Изобретението работеше. Аз го бях конструирал, сигурен бях, че ще проработи и то беше проработило наистина. Проектът беше завършен, време беше за нов. Години по-късно осъзнах какво съм сторил и поех пълна отговорност за действията си. Не бях взел предвид човешкия фактор, разбирате ли. Интересувах се единствено от магията и от науката. Всичко останало просто… ми се изплъзваше, без да го забелязвам.

— И от тогава все се мъчите да поправите стореното — обади се Гастли.

Кенспекъл го погледна двойно по-раздразнен.

— Не, не, не, изобщо не е така! Просто се поучих от грешката си и взех решение никога повече в живота си да не наранявам живо същество. Не става дума за изкупление. Не търся прошка. Сторих, каквото сторих и ще страдам от него до края на дните си, което е ни повече, ни по-малко от онова, което заслужавам. Разказвам ви всичко това, не защото търся опрощение или разбиране от вас. Разказвам ви го, защото искам да ме признаете и да оцените колко всъщност съм умен. Взех едно абстрактно понятие от теорията на магическата наука и го направих действителност. Аз съм много, много умен и сега ви казвам, че нещо не е наред с ония детайли, намерени около поправения Механизъм. След поправката са останали твърде много неизползвани части.

— Е, какво може да значи това според вас? — попита Скълдъгъри.

— Мисля, че би могло да означава само едно — отвърна Кенспекъл, — при това предположението ми хрумна ей сега, докато говорехме. Не става дума само за наличните излишни части. Сред тях би трябвало да присъстват определени детайли, които обаче ги няма. Не смятам, че аз — или Останката в мен — просто съм поправил стария Механизъм на опустошението, онзи, който в момента е в ръцете на детектив Мар. Мисля, че Скарабей ме е накарал да конструирам и един чисто нов, втори Механизъм.

Скълдъгъри пръв се опомни.

— Сигурен ли сте?

— Не — отвърна бързо Кенспекъл, — но възможността Скарабей да разполага с втори Механизъм е много голяма.

— Ще алармирам Убежището — каза Гилд и измъкна телефона си.

— Какъв би бил периметърът на пораженията? — попита Скълдъгъри, докато Върховният маг провеждаше разговора.

— Смъртоносният радиус на пълното унищожение е около 150, може би 200 квадратни метра — отвърна професорът.

— Не мога да се свържа с Мар — каза Гилд и прибра телефона, — но Убежището ще бъде евакуирано. Отново.

Скълдъгъри наклони глава.

— Ами, ако целта не е Убежището? Ако Скарабей е планирал още от началото, че ще притежава две бомби и си е набелязал и две цели? Коя би била втората?

Тук се обади Гастли:

— Достатъчно е да я задейства на някоя претъпкана улица и ще разполагаме с една-две хиляди мъртъвци.

1 ... 95 96 97 98 99 100 101 102 103 ... 115
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)