Мрачни дни [bg]

— Тогава търсенето продължава — каза Страха. — Но той може да постъпи вече по напълно непредвидим начин. Царският път към убийството му е отрязан и ние не можем да отгатнем по кой път ще поеме сега.

— Трябва да разберем какво е планирал да прави с Механизма на опустошението — намеси се Гастли. — От там ще започнем да разплитаме кълбото.

— Очевидната му мишена трябва да е била Убежището — каза Гилд. — Но и при сегашното положение на нещата, целта му е почти напълно постигната — поради евакуацията работата ни там е разстроена изцяло. Едва сега започваме да връщаме хората по местата им.

Кенспекъл излезе забързано през вратата на екрана. Валкирия почти не го беше виждала откак се беше събудил след обладаването, защото той на секундата се беше потопил напълно в работата си. Момичето отлично познаваше тактиката му. Професорът не знаеше как да се справи с онова, което Останката беше сторила чрез тялото му, докато го беше контролирала, затова се потапяше дълбоко в онова, с което можеше да се справя — лекуваше ранените и повторно беше обезвредил Механизма.

— Имаше твърде много части — каза той, като забърза към групата. — Разбрахте ли ме? Така наречените боклуци, които сте намерили край Механизма в замъка. Твърде много са.

После видя Сийлън и застина.

— Вампир? — прошепна в ужас.

Валкирия на секундата сграбчи Сийлън за ръката и го отведе настрани.

— Той има фобия от хора като теб — каза му кротко. — Нали нямаш нищо против да изчакаш отвън?

— Няма проблем — отвърна спокойно вампирът и излезе.

— Извинявай, Кенспекъл — каза момичето.

Очите на Кенспекъл се бяха разширили, а ръката му стискаше нещо, окачено на врата му. Стъкленичката с морска вода, която го пазеше от вампирско нападение.

— Професоре — откъсна го от мислите му Скълдъгъри. — Парчетата, останали след поправката на Механизма от Останката. Какво ви притеснява в тях?

— Аз… Не знам — отвърна професорът. — Просто… Нещо не се връзва.

— Много работи не се връзват — сопна се Гилд. — Например как така сте съумял да възстановите Механизма на опустошението за толкова кратко време. Мислехме, че ще са ви необходими дни, ако изобщо успеете да се справите.

— Как бих могъл да не се справя! — озъби му се Кенспекъл, върнал си вече нормалното поведение. — Въпросът дали бих могъл да се справя никога не е стоял! Макар че те не знаеха истината, разбира се. Просто извадиха късмет, че избраха да отвлекат точно мен.

— Изобщо не ме интересува колко сте умен — каза Гилд. — Експертите на Убежището изследват бомбата от десетилетия и все още нямат представа как работи, какво остава някой от тях да може да я поправи за един следобед.