Мрачни дни [bg]

— Хубаво тогава, ще ти кажа и за мен. Всъщност, съм добре. В интерес на истината, болката не беше много по-силна от онзи път, когато Белият секач ме прободе в гърба. Тая пуста Останка в професора обаче направо не млъкваше.

— Танит, изтезавали са те.

— Кого ли не изтезават в наши дни? Серпин изтезава Скълдъгъри, а после посегна с червената си ръка срещу теб. После пък Безликите изтезаваха Скълдъгъри. Може би вече е мой ред. Както винаги съм казвала, не си част от екипа, ако не са те изтезавали. Е, ако не съм го казвала досега, вече ще започна да го казвам.

Валкирия слушаше мълчаливо и се чувстваше глупаво и неловко. Танит беше минала през ада, а Валкирия нямаше ни най-малка представа какво да й каже, как да говори с нея за случилото се. Болката личеше в очите на приятелката й, независимо колко енергично се стараеше да я прикрие. Валкирия отчаяно затърси подходящи думи, но те просто не идваха.

— Какво ще правите с Останката? — попита Танит, за да наруши мълчанието.

— Предадохме го на Рийт — каза Валкирия и лицето на Танит помръкна.

— На него пък за какво му е притрябвала?

— Ами, технически погледнато, Капанът за души си е на Рийт и той просто си го поиска. Има намерение да го изследва сега, когато в него наистина има затворена душа. Като свърши, ще върне Останката в хотел „Среднощ“.

— Просто не знам как можеш да имаш доверие на този тип, Вал.

— Той много ми помогна през последната година. Помогна на всички ни.

Танит придоби изражение сякаш се кани да спори, но над главата й се чу иззвъняване и тя простена.

— Тъкмо човек се настани удобно…

Русата магьосница стисна ръбовете на ваната и сковано се изправи. Калта я покриваше от главата до петите. Протегна ръка. Валкирия я прихвана за лакътя с две ръце, за да я задържи да не се подхлъзне, и й помогна да облече метнатата встрани хавлия. Танит изтри лицето си с друга кърпа.

На вратата се почука. Валкирия погледна през рамо и видя Скълдъгъри, вече влязъл и подпрян на касата.

— Танит — рече скелетът. — Изглеждаш чудесно.

— Готова съм за действие — отвърна Танит.

— Сериозно?

— Само ми върнете меча и съм в играта.

Преди Скълдъгъри да отговори каквото и да било обаче, левият крак на Танит поддаде и Валкирия едва я удържа да не падне. Побърза да я отведе до стола и да я сложи да поседне.

— Мътните го взели — изруга Танит. — Боли.

— Танит… — почна Скълдъгъри.

— Искаш да разбереш дали съм научила нещо, докато бях в замъка, нали? — отвърна Танит, от болката думите й звучаха нервно и напрегнато. — Дали Сангуайн или някой от другите не се е изпуснал да каже нещо ценно насред всички празни приказки? Не, никой не се изпусна, не и пред мен. Държаха ме окована в една самостоятелна стая, а после направо ме дадоха на професора. Моля да ме извиниш, но последните дванайсет часа са ми малко мътни, надявам се, че ме разбираш.