Мрачни дни [bg]

Гастли и Антон Страха ги чакаха в сумрака на старото кино. Пред екрана се появи и Флетчър със скръстени ръце и ядно присвити очи.

— Имате гостенин — каза. — Вашият приятел вампирът е отвън. Настоява да говори с Валкирия.

— Непременно — каза Скълдъгъри и после за неочаквано задоволство на Флетчър добави: — Флетчър, върви с нея. Заради нас Сийлън е низвергнат от вампирското общество. Може да е сърдит.

Валкирия зяпна.

— Нямам нужда от защита.

— Отвън те чака вампир. Разбира се, че имаш нужда от защита. Бъди кратка. Чакаме те.

Флетчър се ухили. Валкирия го стрелна недоволно и скочи от сцената пред екрана. Телепортаторът я последва по пътеката между седалките в мрака отвън.

Сийлън стоеше точно пред вратата. Обърна се към тях, когато излязоха, но прикова тъмните си очи право върху Валкирия. Изглеждаше така, сякаш изобщо не забелязваше застаналия до нея Флетчър.

— Здрасти — каза момичето. — Станало ли е нещо?

— Домът ми беше опожарен — отвърна Сийлън. — Клетката ми е унищожена. Молох вдигна защитата си от мен. Всеки вампир вече може да ме убие, ако поиска.

— Господи — промълви Валкирия. — Много съжалявам.

— Това наистина е ужасно — промърмори Флетчър.

— Нямам приятели — продължи Сийлън, — нямам и къде да отида. Реших, че ти и скелетът може да измислите нещо. Трябва да се скрия някъде.

— Какво ще кажеш за хотел „Среднощ“?

Вампирът се изненада.

— Това… Би било направо идеално. Знаеш ли къде е хотелът сега?

— Не, но няма да е проблем. Собственикът на хотела в момента е вътре в киното.

На улицата до тях отби и спря грамадна кола и от нея излезе Турид Гилд. Махна на шофьора да не го чака и подмина младите магьосници. По присвитите му очи Валкирия разбра, че Върховният маг веднага е познал що за същество е Сийлън, но не спря, не каза нито дума, а направо влезе в киното.

— Страха може и да не иска вампир за гост — каза Флетчър, когато Гилд се скри от погледа им. — Искам да кажа, малко хора харесват вампирите, няма какво да се лъжем. Аз например не ги харесвам.