Мрачни дни [bg]

— Виж някъде към средата — обади се Гордън и надникна през рамото й, докато тя прелистваше тетрадката. — Ето! Следващите няколко страници съдържат всичко, което съм чувал за Останките. Част от информацията са измишльотини, но другата част са твърди, проверени факти. В тези записки има повече данни за Останките, отколкото можеш да прочетеш в която и да било книга.

— Знаех си, че при теб ще намеря нещо полезно.

Чичо й се огледа наоколо и си пое дълбоко въздух.

— Аз всъщност не дишам наистина — рече весело, — но не виждам защо трябва да се отказвам от един такъв хубав навик.

— Така си е — съгласи се момичето и хвърли поглед към моравата зад гърба си, където стъпканата трева отново се изправяше в предишното си положение. Виждаше само своите следи. За тревата и за целия околен свят Гордън беше нещо по-незначително и от призрак.

Чичо й започна да назовава имената на птичките, които цвърчаха из дърветата наоколо и Валкирия беше напълно сигурна, че последните няколко наименования са чиста негова измислица. Но не му го каза.

— Защо търсиш информация за Останките? — попита Гордън абсолютно незаинтересовано.

— Една Останка е обладала професор Кенспекъл Граус и искаме да я изкараме от него.

— А. Може да ви помогне само Чайна Сороуз с нейните символи, трябват ви и още някои дреболии. Откога Останката е в професора? Ако е обладавала тялото му повече от четири дни, се боя, че се е споила с него за вечни времена. Вече не може да излезе дори и да иска.

— Не са минали още четири дни.

— Е, тогава всичко ще се оправи. Виж бележките — Гордън вдигна очи. — Чу ли песента на тази птичка, ето тази, най-сладката от всички? Това е вълнист цвърчо, ако не греша.

— Има ли на света нещо, което не знаеш, Гордън? — попита Валкирия, без да спира да разлиства.

— Сигурно има, но то несъмнено е маловажно.

Момичето въздъхна.

— Разбирам защо двамата със Скълдъгъри сте се разбирали така добре.

— Когато двама души с его, голямо колкото цяла планета, се срещнат, всеки от тях влиза в орбитата на другия. Така сме ние двамата. Ти обаче как се справяш, не знам.

— Аз нямам его.

— Тогава значи си сателит.

— Не съм никакъв сателит.

— Газов гигант, може би?

— И газова не съм. Аз съм слънцето. А, какво ще кажеш за такава постановка на нещата? Вие двамата можете да се повъртите в орбита около мен за разнообразие — момичето затвори тетрадката. — Благодаря ти за помощта, Гордън. Ще дойда пак, когато имам време да си побъбрим, става ли?

— Ще те чакам с нетърпение. Пази се, любима племенничке.

— Винаги се пазя.