Мрачни дни [bg]

Тенебре прибра дългопръстите си ръце в пищните ръкави и наклони глава на една страна. Шията му също беше издължена и изящна. Целият напомняше на Рийт на онези смешни птици, които по цял ден киснат до колене във вода — жерави или пък фламинго. Зависи кое от двете имаше по-глуповат вид.

— Ваша светлост — поздрави Рийт и се поклони според протокола. — Мислех, че ще проведем този разговор сред стените на Храма.

— Стените имат уши — заяви надуто Крейвън.

— Не, стените нямат уши — напомни му Рийт, без дори да го удостоява с поглед. — Само хората.

Крейвън се навъси, но Рийт не му обърна внимание.

— Бих предпочел да обсъждаме интересуващите ни въпроси тук навън — отвърна Тенебре, — където няма непосредствена опасност от подслушване. Както разбирам, Капанът за души е бил намерен?

— Да — кимна Рийт. — Валкирия ме информира, че първо ще го използват, за да върнат Останката в хотел „Среднощ“, а след това ще ни го предадат обратно.

— Капанът за души е наша собственост — обърна се Крейвън към Тенебре. — Никой няма право да ни осведомява, кога щял да ни го върне. Трябва да настояваме предметът да ни бъде възстановен незабавно.

— Ако го сторим — намеси се Рийт, — Скълдъгъри и групата му ще пренебрегнат молбата ни и ние ще изглеждаме като слабаци без капка влияние.

— Никой не може да пренебрегва некромантите! — изплю Крейвън.

— Те могат и ще го сторят, без да им мигне окото. Ако все пак понякога се осмеляваше да напускаш безопасността на Храма, щеше да знаеш, че никой в магьосническата общност не ни харесва.

— А би трябвало да се боят от нас!

— А ако в историята на ордена ни беше имало повечко хора, които да общуват с другите и да покажат каква е силата ни, то със сигурност мнозина щяха да се боят. Но сега всички знаят, че некромантите предпочитат да си стоят в храмовете си и да плетат зловещите си заговори, но предпочитат да не си цапат ръцете с реални действия. Лорд Вайл, разбира се, беше едно щастливо изключение.

— Предател — меко изкоментира Куивър с тон, който можеше да заблуди незапознат човек и да му внуши, че некромантът може дори да изпитва чувства.

— Сега не му е времето да говорим за лорд Вайл — прекъсна ги Тенебре. — Имаше време, когато той беше нашият Вестител на смъртта, но това време отмина и днес ние продължаваме да търсим. Соломон, искам да вземеш Капана за души и да го върнеш тук, преди Останката да бъде извадена от него.

— Сър?

— Кажи им, че сам ще го занесеш в хотел „Среднощ“ или пък, че искаш да изследваш уреда в момент, в който в него наистина има пленена душа. Не ме интересува каква лъжа ще използваш, искам да ми донесеш Капана за души, искам да ми донесеш и Останката. Ще се справиш ли?

— Разбира се. Мога ли да попитам за какво са ви?

— Не, не може да попиташ — изсумтя презрително Крейвън. Рийт се обърна и го загледа, Крейвън издържа на погледа му цели три секунди, но след това се сви.