Галерия на мъртвите [bg]

— Казах ти, че трябваше да изберем маса някъде в дъното — измърмори тя. — Скрити от всички. Сега ще трябва да я споделим с тях.

— Мислех, че харесваш детектив Хънтър — прошепна в отговор агент Уилямс.

— Да. Нямам абсолютно нищо против Робърт. Партньорът му ми лази по нервите.

— О, вече е Робърт, а?

Ерика повдигна рамене.

— Все едно.

Въпреки че говореха тихо и бяха обърнали глави малко настрана, Хънтър безпроблемно разчете какво си говорят по движенията на устните им.

— Добро утро — поздрави ги той, когато стигнаха до масата им.

— Добро утро — едновременно отговориха двамата агенти.

— Мислех, че ще изберете маса в дъното, скрити от всички — не устоя Робърт.

Двамата агенти го погледнаха учудено.

— Предвид новото развитие на нещата — съобщи агент Фишър още преди детективите да седнат срещу тях, — директорът Кенеди упълномощи пресконференция. Специален агент Брандън я организира в момента. Следобед до всички главни новинарски канали ще бъде изпратено много сбито изявление. На пресконференцията ние ще отговорим на няколко подбрани въпроса и това ще бъде всичко. Няма да позволя да се превърне в медиен цирк. Всичко ще продължи не повече от десет минути, най-много петнайсет.

— Здравейте, добре дошли в хотел „Вила в пустинята” — каза чернокоса сервитьорка на двайсет и няколко години, която се приближи до масата веднага щом Хънтър и Гарсия се настаниха. Усмивката й беше фалшива, но въпреки това приветлива. — Какво да ви донеса?

— Коя е най-голямата закуска, която предлагате? — попита Карлос и отвърна на усмивката й.

— Пълна закуска „Вила в пустинята Аризона” — отговори сервитьорката. — Включва…

— Не е необходимо да изброяваш, скъпа — прекъсна я той.

— Ще си я поръчам. Каквато и да е, ще я изям. Само я донеси.

— Как предпочитате яйцата? — попита тя.

— Леко рохки, моля.

— А пържолата?

Карлос я погледна изненадано.

— Има пържола?

— Триста грама — потвърди сервитьорката, оглеждайки слабото му тяло. — Порцията е доста голяма. Повечето хора не успяват да изядат дори половината. Мога да кажа на готвача да не слага пържола или може да си поръчате нещо по-малко.

— Не, пържолата е добре. Донеси я. — Гарсия се усмихна. — А пък колкото до това да изям всичко, предизвикателството е прието. Нека пържолата да е средно препечена, моля.

Хънтър реши да пропусне готвената закуска и предпочете онова, което предлагаше бюфетът. Агентите Фишър и Уилямс направиха същото. И четиримата си поръчаха чисто кафе без захар и сметана.

— Изявлението за медиите — обърна се Хънтър към агент Фишър, след като сервитьорката се отдалечи от масата. — Какво ще пише в него?

— Не много — поклати глава тя. — Но за да не ни изненада неприятно някой вестник, ще трябва да спомена нещо, което вече знае проклетият репортер на свободна практика. Няма да му оставям козове. Той и панаирджийският му трик с извличане на информация може да вървят на майната си. Заради него се налага да спомена приблизителния период кога са започнали убийствата, броя на жертвите и така нататък, но няма да разкривам никакви имена. Не сега. Няма да споменавам нищо и за разрезите, почерците и метода на действие на убиеца и определено нищо за това, че извършителят мисли, че твори изкуството е жертвите си.