![Галерия на мъртвите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/8/4/galeriya-na-mrtvite-bg-download.jpg)
Галерия на мъртвите [bg]
- Автор: (2) Крис Картер
- Серия: Робърт Хънтър #9
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-465-9
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Галерия на мъртвите [bg]». Краткое содержание книги:
Сега беше ред на Гарсия да прикове със сериозен поглед агент Фишър.
— Ти сама го каза, помниш ли? — продължи той. — Някои убийци искат не само ние, но и целият свят да научи колко са велики.
— Той е прав, Ерика — отбеляза агент Уилямс.
— Наистина ли е трудно да се повярва, че убиец, който си е направил труда да се подготви толкова старателно за всяко едно убийство, ще иска признание за работата си? — добави Карлос. — Само се замислете — професионалното отстраняване на части от тялото, уликите на латински, абсолютно откачения начин, по който е източил всичката кръв на едната жертва, подреждането на местопрестъпленията като картини, всичко. Той се перчи. Какъв смисъл има да създаваш произведения на изкуството, ако никой няма да може да ги оцени? Този тип иска признание за… „таланта” си.
Тримата агенти на ФБР се опитваха да организират мислите си и гледаха двамата детективи срещу тях.
— Добре, доводът е логичен — най-после се съгласи агент Фишър. — Но щом убиецът търси слава, защо не отиде направо при медиите и не разкаже всичко? Вече се съгласихме, че той вероятно фотографира местопрестъпленията си за собствено удоволствие, за своята „галерия на мъртвите”, или каквото и да е там, затова защо не изпраща копие на всичко на някой вестник или телевизионна станция? Това би му гарантирало предаване в най-гледаното време, нали? Защо ще действа с такъв сложен план — да изпраща репортер на местопрестъплението, за да го арестуват… да говорим с него… и така нататък? Не ви ли звучи твърде налудничаво?
— Още веднъж — отговори Хънтър. — За достоверност.
— Моля?
— Дори той самият да се свърже с медиите — обясни детективът, — на историята му ще липсва достоверност. Той може да е поредният психопат, който търси внимание. Каквито и снимки да им изпраща, може да е създал софтуер за монтиране на изображения. Но дори ако те искат да вярват на историята му, преди да отпечата или излъчи нещо, всеки вестник или телевизионна станция ще трябва да я потвърди, като се обърне или към ФБР, или към местните полицейски участъци. Правоприлагащите органи лесно могат да омаловажат историята и вместо най-гледано време, той може да получи долен ъгъл на петнайсета страница.
— Ако обаче Федералното бюро за разследване съобщи историята на национална пресконференция — продължи Гарсия мисълта на Хънтър, — той получава достоверност, най-гледаното време и повишаването на самочувствието, които търси, защото вие, ФБР, признавате, че се борите със случая.
Последните му думи, изглежда, вбесиха агент Фишър.
— Е, ФБР определено няма да признае, че се бори с нещо — възрази тя. — Не и на тази пресконференция. По никакъв начин няма да надуя егото на този изрод. Всъщност мислим, че на пресконференцията е най-добре вие двамата да стоите далеч от камерите и да ни оставите да говорим. В края на краищата, разследването е предимно на ФБР.
Карлос погледна партньора си. Не че беше необходимо. Робърт мразеше да се изправя пред камери.
— Разбира се — отговори Хънтър. — Нямаме абсолютно нищо против.
66
След още две спирания за тоалетна и общо седем часа зад волана мъжът, когото във ФБР първоначално бяха кръстили Хирурга, най-после спря колата си на алеята пред дома си. Пътуването беше ужасно дълго и адски изтощително, но несъмнено си струваше всяка секунда, всяка капка пот и всеки затаен дъх. Последното му произведение беше изящно. Не се срамуваше да го признае. Ако можеше да му постави цена, трябваше да каже, че Тимъти Дейвис е най-безценната му придобивка досега — и най-вдъхновяващата.
Мъжът не можа да не се зачуди колко изумени ще останат полицаите, ФБР и дори съдебният лекар, когато аутопсията разкрие истинския мащаб на изобретателността и интелигентността му. Катетър, вкаран право в долната куха вена. Гениално. Работа на ненадминат ум. Сега те трябваше поне да признаят гениалността му, дори ако не я разбират.
Мъжът обожаваше играта на „остроумие”, която играеше. Гордееше се колко озадачаващи, подвеждащи и двусмислени са уликите, които беше оставил на всяко местопрестъпление. Така и трябваше да бъде. В случай като този той не се съмняваше, че ФБР ще се обърнат към отдела за поведенчески анализ към Националния център за анализ на насилствени престъпления, най-добрите, най-висшият елит, цветът, когато се стигнеше до разгадаване на ребуси. Но наистина ли беше така? Бяха ли вече разбрали нещо? Щяха ли някога да осъзнаят величието на представите му или да проумеят важност на работата му?
Колкото и да се наслаждаваше на играта, която беше създал, мъжът щеше да излъже, ако не признаеше, че беше малко разочарован от „елита”. Дотук нещата бяха едностранни. Той вече очакваше да види нещо по новините или да чуе нещо по радиото, или поне да прочете нещо във вестника или в интернет, но след повече от два месеца не беше прочел нито дума и не бе чул нито звук за работата си никъде. Дори след Лос Анджелис.