Галерия на мъртвите [bg]

Сякаш по даден знак в залата за закуска влезе специален агент Майк Брандън и се приближи до масата им.

— Добро утро на всички — каза той и седна до агент Уилямс. Изглеждаше и звучеше много по-отпочинал от останалите около масата, взети заедно. — Пресконференцията е насрочена за деветнайсет часа днес. Ще използваме стаята за конференции тук в хотела. Достатъчно е просторна.

— Чудесно — отговори агент Фишър.

Агент Брандън се обърна към Хънтър:

— И ти беше прав за съседа на господин Дейвис — господин Кристофър Пендълтън, човекът, който уж се е обадил на 911. Не се е обадил той, нито пък е трябвало да бъде на почивка до вдругиден. Господин Пендълтън има адвокатска кантора в центъра на Тусон. Каза, че се прибрал в дома си към девет вечерта и като всички други се изненадал, когато видял полицейските коли около къщата на съседа му. Когато почуках на вратата му тази сутрин, преди около един час, той ми каза, че съм първият, който го пита нещо.

— Сам ли живее? — попита Гарсия. — Съпруга? Деца? Имало ли е някой вкъщи вчера през деня?

— Разведен е — отговори агент Брандън. — Две деца, и двете са в колеж. Къщата е безлюдна през целия ден в повечето дни.

— Има ли следи от влизане с взлом?

— Не. Къщата има и алармена система. Никой не е влизал.

— Полицията в Тусон потвърди ли телефонните номера след обаждането до 911? — разтревожено попита агент Фишър.

— Очевидно не — отвърна Брандън.

— Тогава убиецът се е обадил на 911 — заключи агент Уилямс.

— По всяка вероятност — съгласи се агент Брандън.