Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Галерия на мъртвите [bg]
Галерия на мъртвите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Галерия на мъртвите [bg]

Электронная книга - «Галерия на мъртвите [bg]». Краткое содержание книги:

„От трийсет и една години работя в полицията, но ако преди да умра, ми позволят да избера едно нещо, което бих искал да не съм видял, ще бъде онова там вътре.“ Това са думите на лейтенант от полицията на Лос Анджелис към детективите Хънтър и Гарсия от отдел „Свръхтежки убийства“. Самите те са ужасени, когато пристигат на едно от най-зловещите местопрестъпления, които са виждали. Случаят е заплетен, а неочакван обрат налага детективите да си партнират с ФБР. Целта е да заловят сериен убиец, чието извратено въображение няма граници. Психопат, който обича това, което прави. За него отнемането на живот е много повече от просто убийство. То е изкуство… А той е страстен колекционер. Крис Картър отново успява майсторски да съчетае в едно динамика и сюжет, изпълнен с неочаквани обрати, като доказа, че освен даровит писател, е и умел познавач на човешката психика и престъпна природа. Картър е автор на „Екзекуторът“, „Хамелеона се завръща“, „Хищникът“, „Скулптора“, „Един по един“, „Престъпен ум“, „Отмъстителят“ и „Смъртоносно обаждане“.
1 ... 95 96 97 98 99 100 101 102 103 ... 142
Перейти на страницу:

Вярно, не го беше грижа за котките. За него те бяха животни без цел. Само ядяха и спяха. Освен това бяха нелоялни и безсрамно се сприятеляваха с всеки, който им предложеше храна. Това обаче не беше достатъчна причина да ги убива. Мъжът признаваше това. Не, в Лос Анджелис той беше сложил котарака във фризера само за шоков ефект. Смяташе, че така ще подразни полицията и ФБР. Такава беше логиката на този луд свят — отнеми живота на човешко същество и хората може да се ядосат, но отнемеш ли живота на домашно животно, те ще се вбесят.

Но това не беше всичко. Също така само за шоков ефект мъжът беше облял стените, мебелите и цялата стая в кръв. И пак, дори след Лос Анджелис, никъде нямаше нито дума за работата му. Нещата обаче щяха да се променят. Той беше сигурен в това. Използването на репортера на свободна практика беше друга елементарна, но хитра идея.

— Сега вече не можете да отречете — каза мъжът на глас, докато гледаше очите си в огледалото за обратно виждане.

Пътуването му до Аризона се беше оказало още по-плодотворно, отколкото очакваше, защото по чист късмет той я намери в закусвалня за шофьори на камиони насред американската затънтена пустош.

Момиче.

Младо момиче.

Но идеално във всяко отношение.

От момента, в който видя снимката й, закачена на информационното табло в мазната закусвалня, мъжът разбра, че колекцията му ще се обогати с нов експонат. И сега, след като се беше върнал у дома, той трябваше само да я проучи, да измисли план и да го осъществи. Нямаше търпение да започне.

67

Двайсет и осем минути. Толкова отне на агент Майк Брандън да отиде с джипа от хотела им в центъра на Тусон до дома на Тимъти Дейвис в Каталина Футхилс. Къщата беше внушителна по повечето стандарти, но въпреки това скромна в сравнение с другите четири на Ист Миравал Плейс.

Оуен Хендерсън не беше излъгал. Имотът на Тимъти Дейвис наистина беше ограден с гъста, избуяла растителност. Нямаше как някой да е видял какво става в къщата или в двора от прозорец на съседна къща, още по-малко да е станал свидетел на тайно влизане.

Два бели микробуса на криминалисти бяха препречили пътя на сребрист буик енкор на алеята за коли. На единия микробус се беше облегнала криминалистка, облечена в син гащеризон от тайвек, и тъкмо допушваше цигара. Гарвановочерната й коса беше събрана на кок на тила й. Имаше такъв вид, сякаш не беше спала през по-голямата част на нощта. Когато агент Брандън паркира черния джип на улицата отвън, криминалистката угаси цигарата, прибра два паднали кичура коса от лицето си и се върна в къщата.

Хънтър, Гарсия и тримата агенти на ФБР слязоха от джипа, подписаха декларацията за местопрестъпление и тръгнаха след криминалистката. Заобиколиха алеята за коли и се отправиха към предната веранда на къщата, но когато стигнаха до нея, Хънтър спря, обърна се и огледа района.

— Нещо не е ли наред? — попита агент Фишър, която забеляза заинтригуваното му изражение.

Той отмести поглед наляво, към посоката, от която бяха дошли. От мястото, където стоеше, не можеше да види улицата, входа към алеята за коли и превозните средства, спрели на нея.

— Криминалистите проверили ли са живия плет? — обърна се Робърт към агент Брандън и посочи гъстите, подобни на пустинни храсти растения, които ограждаха къщата.

— Живият плет? — попита Брандън. — Имаш предвид в храстите?

— Да, е тях.

— Знам, че обработиха къщата отвън, включително алеята за коли, но не мисля, че са проверили живия плет. Защо?

— Мисля, че ще е добра идея да го направят — отговори Хънтър и после обясни: — Убиецът се е обадил на 911 горе-долу по същото време, когато Оуен Хендерсън е влязъл в къщата. — Той посочи алеята за коли. — Проблемът е, че предната веранда не може да се види от улицата, алеята за коли или някоя от съседните къщи. — Робърт се обърна към живия плет. — Но за да се обади по същото време, убиецът е трябвало да вижда вратата. — Той повдигна рамене. — Ти къде би се скрил?

— Да ме вземат дяволите — рече агент Фишър и като всички останали, бавно плъзна поглед по дължината на живия плет пред тях. Гъстите храсти биха осигурили на всеки идеално скривалище и видимост към предната врата на къщата.

1 ... 95 96 97 98 99 100 101 102 103 ... 142
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)