Галерия на мъртвите [bg]
- Автор: (2) Крис Картер
- Серия: Робърт Хънтър #9
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-465-9
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Галерия на мъртвите [bg]». Краткое содержание книги:
С всяка среща двамата се чувстваха все по-удобно един с друг и това беше още една причина за едва сдържаното й щастие. Миналият петък за пръв се държаха за ръце. Това я накара да се почувства както никога дотогава — топлина отвътре, настръхнала кожа отвън, щастлива. Тя искрено се надяваше, че той отново ще държи ръката й днес.
Мисълта я накара отново да се усмихне и да вложи нов, по-оживен ритъм в импровизираната си песен. Ръцете й се размахаха във въздуха пред нея в неравноделен такт.
— Добре, добре — каза си момичето, потискайки малко въодушевлението си. Преди да го види отново, трябваше да отиде на училище, а преди това — да се приготви.
Момичето пак се обърна и за последен път погледна часовника на нощното шкафче. Определено беше време да става.
Провеси крака от леглото и седна на ръба. В същия момент й хрумна идея — преди да тръгне за училище, защо да не се вмъкне крадешком в стаята на майка си и не скрие в чантата си едно от шишенцата й парфюм? Майка й нямаше да има нищо против, нали? Тя имаше много. Пък и момичето нямаше да го открадне, а само да го вземе назаем. Щеше да й го върне, когато се прибереше. Можеше да вземе назаем дори обици — онези лъскавите, които майка й си слагаше само по специални поводи. Бяха красиви. Всички ги харесваха и ако тя си ги сложеше, и той щеше да ги хареса, нали?
— Да, разбира се, че ще ги хареса.
И може би дори щеше да я обикне.
65
Реалността на предположението на Хънтър зашлеви като шамар всички в лицата.
— Има само един начин убиецът да се е обадил по същото време, когато Оуен Хендерсън е влязъл в дома на Тимъти Дейвис — добави Робърт.
— Той все още е бил там — каза агент Уилямс.
Хънтър се облегна назад и рече:
— Не мисля, че все още е бил в къщата, защото е било твърде рисковано, но със сигурност е бил някъде наблизо и е видял, че Оуен Хендерсън пристига. След като се е уверил, че Оуен е влязъл в къщата, убиецът се е обадил на 911. Вероятно също така е знаел, че полицията в Тусон ще реагира за по-малко от пет минути.
— Чакай малко — прекъсна го агент Фишър. — Ако убиецът наистина е изчакал репортерът да влезе в къщата на господин Дейвис, преди да се обади на 911, тогава мисля, че може би грешиш, Робърт. Ти каза, че според теб убиецът е направил всичко това, защото е искал пресконференцията да се случи, но аз не мисля така. Нека разсъждаваме логично. Ако убиецът се е обадил на 911 веднага щом е видял, че репортерът влиза в къщата, очевидно това е било, защото е искал полицията да арестува Хендерсън. А щом е искал полицията да арестува репортера, това е било, защото е искал Хендерсън да говори пред нас. Очевидно е знаел, че ще разпитаме всеки, намерен на местопрестъплението. Затова, ако е искал репортерът да говори пред нас, това е било, защото е искал Хендерсън да се опита да изкопчи от нас колкото е възможно повече информация, и точно това се случи.
— И да, и не — отговори Хънтър.
Ерика Фишър се втренчи недоумяващо в него.
— Да — обясни той. — Убиецът е искал полицията да задържи Оуен Хендерсън и той да говори пред нас. Но не, намерението му не е било да изкопчи информация от нас. Идеята за измъкване на информация е била на Оуен Хендерсън, не на убиеца. Няма как убиецът да е предвидил как ще се развие разпитът. Оуен Хендерсън искаше да изкопчи информация от нас, защото е репортер и те правят това. Намерението на убиеца е било да ни накара да разберем, че сега един амбициозен репортер знае за убийствата.
— Както споменах преди — намеси се Гарсия, — това означава, че сега няма как да потулим историята, защото ако ние не кажем нищо, Хендерсън няма да мълчи. Казано с прости думи, агент Фишър, убиецът току-що ни принуди да дадем пресконференция.
Ерика се замисли.
— Тогава смятате, че извършителят е типичен сериен убиец като по учебник и търси внимание? — попита тя. — Направил е всичко това, защото иска да е в новините?
— В него няма нищо типично — възрази Гарсия. — Но пък защо не? Съдейки по нивото на емоционално безразличие, което убиецът показва към другите човешки същества, дори животни, няма съмнение, че той е първокласен психопат, и като такъв, убеден съм, че мисли, че превъзхожда всички други около него… във всяко отношение. — Карлос замълча за момент, оставяйки другите да осмислят думите му. — Хората обичат славата, агент Фишър. Обичат да ги запомнят. Да ги почитат и уважават, ако е възможно. Това е факт. За някои дори няма значение дали славата е добра или лоша. Добрата и лошата слава са много силни мотиватори, особено за хора, които се мислят за много повече, отколкото са всъщност.