Галерия на мъртвите [bg]

Хънтър се вгледа в следващата снимка, която показваше стената вдясно от входа. Беше покрита от пода до тавана с още фотографии в рамки на Тимъти и Ронда на различни места — плаж, планини, вечери, в дома им… къде ли не. Някои бяха стари, от времето, когато двамата все още са били студенти. Няколко отделни снимки ги показваха като деца.

Следващата снимка беше на четвъртата и последна стена, онази с вратата. Вдясно от вратата имаше дървена масичка, а върху нея — една-единствена портретна фотография на Ронда, синя ваза с букет червени рози и малка кутия за бижута с един предмет в нея — венчалният й пръстен.

Последната снимка показваше тавана, който беше боядисан в бяло като стените. Плоската хромирана лампа с три малки прожектора в средата осигуряваше предостатъчно светлина в стаята. В два от ъглите се виждаха влажни петна с мухъл около тях.

— Това ли е всичко? — обърна се Ерика Фишър към агент Брандън.

— Да, това е всичко, с което разполагаме. Филмчето във фотоапарата имаше трийсет и шест кадъра. Последните шест бяха празни.

Хънтър отново разгледа последните пет снимки. Мозъкът му работеше на пълни обороти, за да сглоби парчетата на ребуса.

— „Красотата живее отвътре” — каза Гарсия. — Как свързва това местопрестъплението като платно или произведение на изкуството? Красотата живее вътре в какво? В онази стая? Дали убиецът се опитва да разсъждава философски и ни казва, че красотата живее във всеки от нас и ние трябва само да я открием, за да разберем творенията му? Смята ли кръвта за нещо красиво? Какво…

— Може би има предвид стаята — каза агент Фишър и кимна към снимките. — Може би има предвид онова, което символизира стаята.

— Какво символизира стаята? — попита Карлос.

— Неумиращата любов между жертвата и покойната му съпруга. — Тонът на агент Фишър беше спокоен, без абсолютно никакво раздразнение. — Само погледнете снимките. Влезете ли в онази стая, озовавате се обградени от тази любов. Няма как да не го почувствате. Там живеят една до друга любов и тъга. Това буквално се излъчва от снимките на стените. А сега, замислете се за момент. Извършителят не само че е убил господин Дейвис в онази стая, но и е оставил трупа там, заобиколен от „светилището”, което е създал за съпругата си… светилището, което е създал за тяхната любов. Именно това убиецът вероятно смята за произведение на изкуството. Още веднъж ще повторя, че изразът на латински говори за цялостната композиция, като почит към любовта — любовта, която след смъртта на съпругата на господин Дейвис, е живеела само отвътре — в стаята и в него. Като кръвта, която е течала във вените му. Затова го е убил, като е източил кръвта му. Както вече споменах, всичко е символизъм. И ти може би също си прав в предположението си — „красотата е във всички нас”.