Галерия на мъртвите [bg]

Хънтър се съблече до луксозното и много удобно на вид голямо легло и тръгна към банята.

— Еха — промълви и спря на вратата. Не беше сигурен кое го смая повече — мексиканските плочки „Талавера”, които несъмнено внасяха много цвят в банята, или размерите й — горе-долу колкото дневната на апартамента му. Нежното и успокояващо ухание на иглика и люляк от долината, което се разнасяше във въздуха, също беше много приятен щрих.

Хънтър влезе под душа, затвори очи, наведе се напред, притисна чело към пъстроцветните плочки на стената и остави силната струя хладка вода да масажира напрегнатите мускули на врата, раменете и гърба му. Ако имаше рай, това беше водният му вариант.

Топлата вода го отпусна, но мозъкът му все още не искаше да се успокои. И как можеше, след случилото се през последните двайсет и четири часа? Трябваше да обработи толкова много неща, че за пръв път през кариерата си Хънтър наистина нямаше представа откъде да започне. Кое да анализира най-напред? Самите убийства? Жертвите? Метода на действие на убиеца? Почерците на убиеца? Посланията? Местопрестъпленията? Местата? Странната теория, която бяха измислили? Всичко наведнъж?

Той почувства, че главата му се замайва, затова реши да използва малкото сили, които му бяха останали, за да прогони тези мисли. Съсредоточи се да търка със сапун тялото си, докато вече не долавяше миризмата на смърт по кожата си. Когато спря водата, кожата му с естествен тен беше порозовяла и пръстите му се бяха набръчкали.

Хънтър се върна в стаята и без да си прави труда да изсушава косата си, се хвърли в леглото. Усещането, което изпита, когато кожата му се допря до луксозните бели ленени чаршафи, беше като потъване в пухкав облак. Клепачите му дори не потрепнаха. Затвориха се като тежки кепенци в края на един много дълъг ден. След по-малко от една минута той заспа.