Галерия на мъртвите [bg]

61

— Резките на гърба на жертвата — обърна се агент Фишър към Хънтър веднага щом излязоха от главната сграда на моргата. — Ти ги разгада, нали? Направи го там вътре.

Той спря на стъпалата и я погледна с уморени очи.

— Мисля, че да.

— Мислиш?

— Денят беше дълъг — поясни Хънтър. — Уморен съм, мозъкът ми е изтощен, очите ми са уморени.

— Въпреки това, докато бяхме вътре, ти разчете израза на латински, който убиецът е изрязал на гърба на жертвата, нали?

Мълчанието на Хънтър красноречиво казваше да.

— Мислиш ли, че може да си го разчел погрешно? Да си допуснал грешка?

Този път мълчанието означаваше обратното на първото. Агент Фишър разбра ясно и двете.

— Добре, какво беше? Какъв израз на латински беше използвал убиецът този път?

Хънтър се огледа наоколо. Въпреки че бяха сами, той не мислеше, че стълбището на Института по съдебна медицина на окръг Пима в Тусон е най-подходящото място, където да водят този разговор.

— Да поговорим в колата? — предложи той.

— Да, мисля, че така ще е най-добре — съгласи се агент Уилямс.

Когато всички се качиха в джипа, агент Майк Брандън сякаш се накани да им каже нещо, но така и не му се удаде възможност.

— Може ли да видя това? — обърна се Хънтър към агент Уилямс, говорейки за големия плик, който му беше дал доктор Морган в залата за аутопсии. Хънтър извади от плика една от моменталните снимки, които показваха разрезите на гърба на Тимъти Дейвис.

Агент Фишър се наведе към Хънтър, за да я разгледа, но след няколко секунди се отказа. Ако Хънтър вече беше свързал линиите и буквите, за да прочете новия израз на латински, който убиецът беше изрязал на гърба на четвъртата жертва, какъв беше смисълът да си блъска главата, за да реши извратения ребус? Определено можеше да мине без стреса, особено като имаше предвид непоносимото главоболие, което я измъчваше, откакто беше слязла от частния самолет.

— Какво пише този път, Робърт? — попита Гарсия, който седеше от лявата страна на Хънтър.

Хънтър се почеса по брадичката и погледна агент Фишър. Докато изричаше латинските думи, той посочваше с показалец по моменталната снимка, сякаш я караше да провери още веднъж дали не е сбъркал.

— Pulchritudo habitantem in interim.

Очите на агент Фишър следваха пръста на Хънтър, както патенце следва майка си. Линиите се свързаха идеално, за да образуват букви, които оформиха три думи.

Щом той й го показа, изглеждаше лесно.

— Да, вижда ми се правилно — съгласи се тя.

— И какво означава? — попита Гарсия. — Красотата… къде е този път?

— Красотата живее отвътре? — попита агент Фишър и погледна Хънтър. Този път тя искаше потвърждение.

Той кимна.

— Pulchritudo habitantem in interim означава „Красотата се намира — или живее, или красотата е — отвътре”, но смисълът е един и същ.

— Красотата живее отвътре? — повтори агент Уилямс скептично.

Хънтър се обърна към агент Брандън, който седеше зад волана.

— Какво става с филмчето от фотоапарата на Оуен Хендерсън?

— Проявено е — отговори агент Брандън и му даде друг плик. — Отидох да взема снимките, докато вие бяхте в моргата, но нямах време да ви ги дам.

Хънтър разкъса плика и извади дебел сноп цветни фотографии двайсет на двайсет и пет сантиметра.

Всички се обърнаха към него, когато той започна да ги разглежда.

Първите четиринайсет изображения показваха Тимъти Дейвис в цял ръст, положен на болничното легло в мазето на дома си. Бяха направени от различни ъгли и разстояния. Хънтър не се задържа дълго на никоя от тях.