Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]

— Сир — попитал го той, — това достатъчно ли е?

— Да, сеньор рицарю — отвърнал кралят. — Ала ви умолявам в името на верността, която дължите на всички благородни рицари по света, да сторите за мен нещо, което няма да ви коства много.

— С удоволствие, сир. Кажете какво желаете.

— Свалете шлема си — рекъл кралят, — за да видим лицето ви.

Той изпълнил това. При вида на Ланселот кралят се втурнал да го прегърне, но рицарят му казал:

— Ах, сир, за Бога, не ме приветствайте така. Наистина не трябва да го правите. Ако знаехте каква вреда ви причиних, щяхте да ме мразите повече от всички хора.

— Ланселоте — заявил кралят, — не говорете така. Досещам се какво искате да кажете, но не искам да го узнавам, защото е възможно да става дума за нещо, което ще помрачи радостта от вашето присъствие. А ми се ще да нямам никакъв повод за печал, докато сте при мен. Все пак, едно-единствено нещо на света би могло да ме потопи в скръб и аз съм почти сигурен, че то вече е факт. Тъй като не желая да научавам истината за него, ви умолявам да разговаряме само за щастливи събития. Когато сте тук, е повече от ясно, че радостите са повече от болките.104

Така крал Бодмагю се утешавал в своето великодушие. Не се съмнявал, че синът му е мъртъв, но се страхувал да не си проличи заради върховната обич, която изпитвал към Ланселот. Би приел всички възможни жертви, без да се опозори, стига той да бъде негов другар всеки ден оттук нататък, но дори не смеел и да си представи, че Ланселот би се съгласил на подобно нещо.