Оскар за смъртоносна роля [bg]

— Здравей, Леночка, слънце за душата ми! — поздрави той четиридесет и пет годишната делова жена и веднага мина към същината: — Имам много малко време и много важна работа.

— Аз вече свикнах, че ми се обаждаш само по работа!… — печално въздъхна тя. — Слушам те, Валерочка.

— Моля те, уреди ми среща с Анжела Манукян. Много е спешно.

— Анжела Манукян? Коя е тя? — изуми се Леночка, много истински.

— Тя е твоят източник — търпеливо каза Ходасевич. — Чрез тази жена ти си получила документа, който компрометира депутата Брячихин. Онзи същият, който бе откраднат от сейфа на заварената ми дъщеря.

На другия край на жицата се възцари тишина — явно събеседничката му решаваше каква линия на защита да избере. Може би да отрича всичко? Или пък обратното, да си признае всичко?

— Валерочка, кой ти е казал такова нещо? — предпазливо попита Леночка.

— Ти самата.

Чу се лек кикот, а после Лена каза:

— Ндаа, правилно пишеше на съветските плакати: „В пияно състояние е лесно да прегърнеш класовия враг“. Какво само няма да изтърсиш! И ти си повярвал?!

— На мен Манукян ми трябва по съвсем друга работа — побърза да я увери Ходасевич. — Тя няма нищо общо с онзи документ.

— Да, бе, веднага ме убеди… — измърмори журналистката, като печелеше време.

— Е, добре, да го кажем така — почти няма!

— Ако обещаеш да не казваш на Анжела, че знаеш за нашето сътрудничество с нея… — предпазливо започна Лена.

— Обещавам! — прекъсна я Ходасевич. — Тържествено обещавам и пламенно се заклевам!

— Е, добре… — неуверено каза Леночка. — Ще видя какво мога да направя…

— Не „ще видя“, а ще го направиш още сега! Незабавно!

— Вече разбирам — въздъхна Лена — защо ти, Валерочка, така си и остана неженен…

— Е, и защо? — усмихна се той.

Ходасевич усети, че е победил! Молбата му е приета и Леночка наистина ще направи всичко, което зависи от нея, за да му уреди среща с Манукян!

— Ти си груб. Рязък. Нетърпим. С една дума, истински мерзавец! — въздъхна тя.

— С мен не можеш да се свържеш — прекъсна я полковникът. — Аз ще ти се обадя точно след половин час.

… След половин час, излизайки от гастронома с пакети в ръце, Ходасевич отново се обади на Елена.

— Записвай, изверг такъв! — въздъхна Леночка и продиктува един телефонен номер. — Това е джиесемът на Анжела Манукян и тя ще чака обаждането ти в следващия половин час.

— Как си ме представила?

— Като такъв, какъвто си. Пенсиониран полковник от Федералната служба за безопасност.

— Благодаря! — сърдечно произнесе Валерий Петрович. — Много съм ти задължен! От мен имаш вечеря в ресторант!

— Не искам да те виждам, негоднико! — отново въздъхна Леночка и затвори.

Валерий Петрович се усмихна и набра номера на Анжела.