![Само един поглед [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/3/samo-edin-pogled-bg-download.jpg)
Само един поглед [bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 954-529-413-2
- Переводчик: Теодор Михайлов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Само един поглед [bg]». Краткое содержание книги:
“Харлан Коубън е съвременният майстор на привидно изкривената действителност, който те подмамва още от първата страница, за да те шокира при прочета на последната”. Дан Браун. Автор на “Шифърът на Леонардо”
Той не бе съгласен с идеята за отправяне на заплаха. Заплахите създават врагове и несигурност. Да се елиминира Грейс Лосън по-рано нямаше да е проблем. Да се елиминира сега щеше да е вече рисковано.
Налагаше се да се върне и да вземе нещата в свои ръце.
Сега се намираше в банята на Биатрис Смит и връщаше естествения цвят на косата си. Иначе обикновено я изрусяваше. И го правеше по две причини. Първата и основна причина беше, че се харесваше така. Може би беше суетност, но като се гледаше в огледалото, намираше, че му отива русата коса, сресана с гел да стърчи. Втора причина: фрапантният жълт цвят биеше на очи и се запомняше. Като върнеше на косата си естествения азиатски черен цвят, като сменеше хипарския стил на обличане с по-консервативно облекло и си сложеше очилата с метални рамки, ставаше напълно неузнаваем.
След това вдигна Джак Лосън и го замъкна в мазето. Лосън не се съпротивляваше, а и беше в полусъзнание. Не изглеждаше добре. Вероятно бе рухнал и психически. Скоро с него щеше да е свършено.
Мазето беше неизмазано и влажно. Ву си спомни, че последния път бе пребивавал на подобно място в Сан Матео, Калифорния. Тогава дадените му инструкции бяха специфични. Платиха му да измъчва един човек точно осем часа — защо осем, така и не разбра — и после да му счупи ръцете и краката. Ву така нагласи счупените кости, че нащърбените им краища да бъдат в непосредствена близост до нервните окончания или до кожата. При това положение дори и най-леко размърдване на жертвата щеше да му причинява непоносима болка. После заключи мазето, човекът остана вътре. Проверяваше го веднъж на ден. Човекът му се молеше, но Ву само го гледаше мълчаливо. След осем дни нещастникът умря от изтощение.
Ву закопча Лосън за една от тръбите. Прекара ръцете му зад една от опорните колони, сложи му белезници и отново му запуши устата.
— Трябваше да прибереш всякакви копия на онази фотография — му прошепна.
Джак Лосън завъртя очи.
— А сега се налага да посетя жена ти — все така шепнешком добави Ву.
Погледите им се срещнаха. След секунда Лосън като че ли се съживи. Той започна да се мята. Ву го погледа. Да, добър тест. Лосън се дърпаше като уловена риба. Напусто.
Ву го изостави да се бори с оковите си, за да се захване с Грейс Лосън.
Глава 39.
На Грейс не й се оставаше на пресконференцията.
Сред всички тези скърбящи хора… не обичаше думата „аура“, но просто усещаше помещението изпълнено с лоша аура. Измъчените им очи се взираха в нея с осезаем копнеж. Грейс ги разбираше. Тя вече не беше връзката с изгубените им деца, защото твърде много време бе изминало, а беше оцелялата. Ето я тук, жива и дишаща, докато техните деца гниеха в гроба. Външно отношението им все още се усещаше като умилително, но Грейс долавяше подмолния им гняв заради тази несправедливост. Тя беше оцеляла, техните деца — не. Времето не лекуваше тази рана. Сега, когато имаше собствени деца, Грейс разбираше всичко толкова ясно, както не би могла преди петнайсет години.
Тъкмо се канеше да се измъкне през задната врата, когато една ръка я улови за китката. Обърна се и видя, че е Карл Веспа, който я попита:
— Къде отиваш?
— Вкъщи.
— Ще те откарам.
— Няма нищо. Ще взема такси.
Пръстите за миг стиснаха по-силно китката й и за втори път Грейс видя в очите му нещо като експлозия.
— Остани — каза той.
Това не беше молба. Лицето му изразяваше странно спокойствие. Прекалено голямо спокойствие. Държането му, толкова различно от това на околните, отново я уплаши. На този ли човек тя се осланяше да опази децата й?
Седна до него и се загледа как Сандра Ковал и Уейд Лерю отиват към подиума. Сандра доближи микрофона и започна със стандартните клишета за опрощението, новото начало и реабилитацията. Грейс огледа присъстващите. Някои плачеха, други свиваха устни, трети просто трепереха.
Не и Карл Веспа. Сложил крак връз крак и облегнат назад, той следеше процедурата с хладнокръвно лице, което я изплаши повече, отколкото ако бе гневно навъсено. На петата минута от изложението на Сандра Ковал Веспа погледна Грейс. Видя, че тя го наблюдава, и направи нещо, от което я полазиха тръпки. Намигна й. После й каза шепнешком: