Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
След тези думи Крауч се обърна към Дъмбълдор:
— Мисля, че това е всичко, нали, Албус?
— И аз така мисля — каза Дъмбълдор и погледна Крауч с лека тревога. — Наистина ли не желаете да пренощувате тази вечер в „Хогуортс“, Барти?
— Не, Дъмбълдор, трябва да се връщам в министерството. Тъкмо сега имаме много работа, моментът е труден… Оставил съм младия Уедърби да се грижи за всичко… много е ентусиазиран… дори прекалено, ако трябва да бъда откровен…
— Заповядайте поне на едно питие, преди да тръгнете — предложи Дъмбълдор.
— Хайде, Барти, ето, аз оставам! — весело го подкани Багман. — Точно сега стават интересни неща в „Хогуортс“, нали виждаш, много по-вълнуващо е, отколкото в службата!
— Не, благодаря, Людо — отвърна Крауч, все още изнервен.
— Професор Каркаров… Мадам Максим… по чашка преди лягане? — обърна се и към другите Дъмбълдор.
Ала Мадам Максим вече бе обгърнала Фльор през раменете и я извеждаше от стаята. Хари чу, че двете говореха много бързо на френски, докато минаваха през Голямата зала. Каркаров кимна на Крум и двамата също излязоха развълнувани, но в пълно мълчание.
— Хари, Седрик, по-добре се качвайте в спалните си — усмихна им се Дъмбълдор. — Сигурен съм, че всички в „Грифиндор“ и в „Хафълпаф“ ви чакат да празнувате и няма да е честно да ги лишите от тази прекрасна възможност да се веселят и да вдигат врява на воля.
Хари погледна към Седрик, който му кимна, и двамата излязоха заедно.
В Голямата зала вече нямаше никой, а на светлината на догарящите свещи зъбатите усмивки на тиквите потрепваха зловещо.
— Е — пръв започна Седрик с лека усмивка, — пак ще се състезаваме един срещу друг, а?
— Май т-така излиза — отвърна Хари, защото не се сещаше какво друго да каже.
В главата му цареше пълна бъркотия, сякаш нещо бе върлувало из мозъка му.
— Кажи ми… тогава… — поде пак Седрик, като стигнаха до входната зала, осветена сега само от факлите, защото бокала вече го нямаше. — Как успя да пуснеш името си?
— Не съм! — каза Хари и го погледна право в очите. — Не съм поставял името си в бокала. Казах истината.
— Аха… добре… — рече Седрик, но Хари разбра, че той не му повярва. — Ами… до скоро тогава.
Вместо да тръгне нагоре по мраморното стълбище, Седрик се отправи към една врата вдясно. Хари го чу как слиза надолу по каменните стъпала зад нея, и чак тогава бавно пое нагоре по мраморните.
Дали щеше да му повярва някой друг, освен Рон и Хърмаяни, или всички щяха да мислят, че сам се е предложил да участва в турнира? Но как можеше да им дойде наум такова нещо — нали той щеше да се изправи срещу съперници, учили три години повече от него магии и вълшебства? При това трябваше да преодолее изпитания, които не само се очертаваха като много опасни, но щяха да бъдат наблюдавани от стотици хора. Да, беше мислил за това… беше си мечтал… но то бе като на шега, като непостижима мечта… и никога не бе имал истинско, сериозно намерение да се включи…
Обаче явно някой друг бе имал такова намерение… някой друг бе поискал той да участва в турнира и се бе погрижил да пусне името му.
Защо? Заплаха ли бе това? Едва ли, но все пак…
За да го накарат да се изложи ли? Е, това вероятно ще успеят да постигнат.
Ами ако искаха да го убият? Дали Муди пак не беше изпаднал в пристъп на параноя? Или пък бяха поставили името му в бокала просто за да си направят шега? Възможно ли беше някой наистина да желае смъртта му?
Знаеше отговора на последния въпрос. Да, наистина имаше някой, който искаше той да умре, някой, който се стремеше към това, откакто той е бил на една годинка… Лорд Волдемор. Но как би могъл Волдемор да бъде сигурен, че името на Хари е пуснато в Огнения бокал? Нали е някъде далеч, в непозната страна, където се крие съвсем сам… немощен и безсилен…
Ала в онзи сън, който бе сънувал точно преди да се събуди с болка в белега, Волдемор не беше сам! Той разговаряше с Опаш и кроеше убийството на Хари…
Хари се сепна, като видя, че е стигнал точно до Дебелата дама. Почти не забелязваше накъде го носят краката му. Още по-изненадан беше от факта, че тя не бе сама в своята рамка. Съсухрената вещица, която бе прехвръкнала в картината на съседа си, докато той беше в стаята заедно с участниците, сега се бе настанила до Дебелата дама. Вероятно беше прескачала от картина в картина покрай дългите стълбища, за да стигне тук преди Хари. Двете с Дебелата дама го гледаха сега с нескрит интерес.