Мемоарите на една гейша
- Автор: Голдън Артър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Барова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мемоарите на една гейша». Краткое содержание книги:
Продадена на девет години, красивата сивоока дъщеря на беден рибар става една от най-търсените гейши в квартала на удоволствията Гион. Тя получава изумително висока цена при наддаването за нейната девственост и години наред забавлява богатите и известните в чайните на Киото, докато накрая съдбата я отвежда в Ню Йорк. Четирийсет години по-късно, когато всички мъже в нейния живот са си отишли, прочутата Саюри повдига завесата пред един тайнствен, изчезващ свят.
— Господин председателят ме попита дали за пръв път ще гледам сумо. Да, за пръв път и ще съм дълбоко благодарна за всичко, което господинът прояви добрината да ми обясни.
— Ако искаш да разбереш какво става, по-добре питай мен — намеси се Нобу. — Как се казваш, момиче? Преди малко не можах да чуя добре заради шума.
Извърнах се с огромна мъка от председателя към него — като гладно дете от пълна чиния — и отговорих:
— Името ми е Саюри, господине.
— Ти си по-малката сестра на Мамеха, но защо не си „Маме“ или нещо от сорта? — каза той. — Не е ли това една от вашите глупави традиции?
— Да, господине. Но според астролога всички имена с „Маме“ се оказаха неблагополучни за мен.
— Астрологът! — изрече презрително Нобу. — Той ли ви избира имената?
— Аз съм тази, която избира — намеси се Мамеха. — Астрологът не избира имена, а само ни казва дали са приемливи.
— Някой ден ще пораснеш, Мамеха, и ще престанеш да слушаш глупаци — каза в отговор Нобу.
— Хайде, хайде, Нобу сан — обади се председателят. — Ако те чуе човек, ще си помисли, че си най-модерният човек от тази нация. А не съм срещал някой, който по-силно от теб да вярва в съдбата.
— Всеки си има съдба. Но нима е нужно да идеш на астролог, за да я откриеш? Да не би да ходя при готвач, за да разбера, че съм гладен? Но иначе Саюри е много хубаво име — при все че хубавите момичета и хубавите имена невинаги вървят заедно.
Започвах да се чудя дали следващите му думи нямаше са например: „Каква грозна сестра си си взела, Мамеха!“ или нещо подобно, но за мое облекчение той каза:
— Имаме случай обаче, когато името и момичето си подхождат. Дори мисля, че ще е по-красива от теб, Мамеха!
— Нобу сан! На никоя жена не й е приятно да чуе, че не е най-красивата наоколо.
— Особено на теб, нали? Но по-добре да свикнеш с това. Тя има невероятни очи. Обърни се към мен, Саюри, да ги погледна още веднъж.
Не можех да гледам надолу към рогозките, след като той искаше да види очите ми. Нито пък да го погледна открито, без да му се сторя прекалено дръзка. Тъй че след като погледът ми се полута малко, сякаш търсеше сигурно място върху лед, аз най-сетне го спрях върху мястото около брадичката. Ако можех да накарам очите си да не виждат, със сигурност щях да го сторя, защото чертите на Нобу приличаха на лошо моделирана глина. Не бива да забравяте, че тогава все още не знаех нищо за трагедията, която го бе обезобразила. И когато се питах какво ли му се е случило, не бях в състояние да спра ужасното усещане за тежест.
— Очите ти наистина имат поразителен блясък — каза той. Точно тогава се отвори една малка врата и в залата влезе мъж в много официално кимоно и висока черна шапка. Бе сякаш изваден направо от картина на императорския двор. Мъжът поведе по пътеката процесия от борци, толкова големи, че трябваше да се приведат, за да минат през вратата.
— Какво знаеш за борбата сумо, момиче? — попита ме Нобу.
— Само това, че борците са огромни като китове, господине. Има един, който работи в Гион и който някога е бил състезател.
— Сигурно имаш предвид Аваджиуми. Седи ей там. — И той посочи с единствената си ръка към друга ложа, където Аваджиуми се смееше, а до него бе Корин. Тя, изглежда, ме видя, защото се усмихна леко, а после се приведе към Аваджиуми, каза му нещо и той погледна към нас.
— Не беше кой знае колко добър — продължи Нобу. — Обичаше да блъска противника с рамо. Нямаше ефект, но този глупак си чупи доста пъти ключицата.
Междувременно всички състезатели бяха влезли и бяха застанали около подиума. Извикваха ги по име един по един и те се качваха на него, където се подреждаха в кръг с лице към публиката. По-късно, когато тази група излезе, за да започне процесията на противниковата, Нобу каза:
— Въженият кръг на пода очертава ринга. Ако някой борец бъде избутан извън него или го докосне с нещо друго освен с крак, губи. Може да изглежда лесно, но как би избутала един от тия гиганти извън въжения кръг?
— Щях може би да се приближа до него в гръб с дървено кречетало. И така да го изплаша, че той да подскочи и да прескочи въжето.
— Бъди сериозна — рече Нобу.
Не претендирам, че казах нещо кой знае колко умно, но това бе първият ми опит да се пошегувам с мъж. Така се смутих, че не можех да измисля какво да кажа. Тогава председателят се наклони към мен и обясни спокойно:
— Нобу сан не се шегува със сумото.
— Не се шегувам с трите най-важни неща в живота — сумо, бизнес и война.
— Боже мой, пък аз си помислих, че е някаква шега — обади се Мамеха. — Означава ли това, че си противоречите?