Мемоарите на една гейша
- Автор: Голдън Артър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Барова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мемоарите на една гейша». Краткое содержание книги:
Продадена на девет години, красивата сивоока дъщеря на беден рибар става една от най-търсените гейши в квартала на удоволствията Гион. Тя получава изумително висока цена при наддаването за нейната девственост и години наред забавлява богатите и известните в чайните на Киото, докато накрая съдбата я отвежда в Ню Йорк. Четирийсет години по-късно, когато всички мъже в нейния живот са си отишли, прочутата Саюри повдига завесата пред един тайнствен, изчезващ свят.
От храма „Гион“ взехме рикша и пътувахме половин час на север към една неизвестна за мен част на Киото. Пътем Мамеха ми каза, че ще гледаме сумо като гости на Ивамура Кен — основателя на електрическата компания „Ивамура“ в Осака, която, между другото, бе произвела електрическата печка, убила Баба. Щял да присъства и Нобу Тошикадзу — президент на компанията и дясната ръка на Ивамура. Нобу бил голям почитател на борбата сумо и бил помогнал за организирането на този турнир.
— Трябва да ти кажа — добави Мамеха, — че Нобу изглежда… малко особено. Ще му направиш огромно впечатление, ако се държиш добре, когато го видиш. — И тя ме погледна така, сякаш искаше да каже, че ще се разочарова ужасно, ако не я послушам.
За Хацумомо нямало защо да се притесняваме. Билетите били разпродадени преди седмици.
Слязохме най-сетне от рикшата в Киотоския университет. Мамеха ме поведе по пътека между ниски борчета. От двете ни страни се издигаха сгради в европейски стил, прозорците на които бяха нарязани от боядисани летви на малки стъклени квадрати. Не си бях давала сметка, до каква степен Гион е станал мой дом, докато не открих колко неуютно се чувствам тук, в университета. Край нас беше пълно с младежи с гладка кожа и сресана на път коса. Някои носеха тиранти. Изглежда, двете с Мамеха им се струвахме толкова екзотични, че те спираха да ни гледат и дори се шегуваха зад гърба ни. Скоро минахме през желязна порта и попаднахме сред множество мъже и доста жени. Имаше и няколко гейши. В Киото имаше малко помещения, подходящи за сумо, и едно от тях бе старата зала на Киотоския университет. Днес нея вече я няма, но по онова време сред сградите в европейски стил тя изглеждаше като съсухрен старец в кимоно сред група делови мъже. Наподобяваше огромна кутия с покрив, който сякаш не бе достатъчно голям за нея и ми приличаше на капак от някоя тенджера, поставен погрешка на друга. Огромните врати от едната страна се бяха деформирали така ужасно, че се издуваха над железните пръти през тях. Те така силно ми напомниха родната ми залитаща къща, че за момент се натъжих.
Тъкмо тръгнах по каменните стъпала към вътрешността на сградата, когато забелязах две гейши да пресичат покрития с чакъл двор. Поклоних им се. В отговор те ми кимнаха и едната каза нещо на другата. Стори ми се странно, затова се вгледах по-внимателно. Сърцето ми се сви — едната бе Корин — приятелка на Хацумомо. Поклоних й се още веднъж и се насилих да се усмихна. Щом двете отместиха поглед, прошепнах на Мамеха:
— Госпожо! Току-що видях една приятелка на Хацумомо!
— Не знаех, че Хацумомо има приятелки.
— Това е Корин. Ей там е… или поне беше преди малко с една друга гейша.
— Познавам Корин. Какво толкова те притеснява? Какво може да ти направи?
Нямах отговор на този въпрос. Но щом Мамеха не се безпокоеше, не виждах причина аз да се притеснявам.
Първото ми впечатление от залата бе, че е огромно празно пространство, стигащо чак до покрива, под който някъде много високо слънцето проникваше през закрити с щори прозорци. Необятната шир преливаше от хорска глъч и дима от скарите вън, на които се печаха потопени в соева паста, оризови сладкиши. В средата имаше квадратен подиум — арената за борба, над която висеше покрив в стила на шинтоистки храм. Свещеник обикаляше в кръг около арената, напяваше благословии и поклащаше свещения си жезъл, украсен с къдрави хартиени ленти.
Мамеха ме поведе към един от предните редове. Събухме се и тръгнахме по чорапи по тясна дървена пътечка. Нашите домакини бяха на този ред, но нямах представа кои са, докато не забелязах един мъж да маха на Мамеха. Веднага разбрах, че това е Нобу. Нямаше съмнение защо ме бе предупредила за външността му. Дори от разстояние кожата на лицето му изглеждаше като разтопена свещ. В някакъв момент от живота си този човек бе получил ужасни изгаряния. Целият му вид бе толкова трагичен, че ми беше невъзможно да си представя каква ли агония е преживял. И без това след срещата с Корин се чувствах особено, а сега, кой знае защо, започнах да се притеснявам, че в негово присъствие ще се държа като глупачка. Следвах Мамеха по петите. Съсредоточих вниманието си не върху Нобу, а върху един много елегантен мъж до него на същата сламената рогозка. Беше в раирано мъжко кимоно. Щом го съзрях, почувствах, че ме обзема странно спокойствие. Той разговаряше с някого наблизо, тъй че виждах само тила му. Но ми се стори толкова познат, че за момент не можех да си обясня видяното. Беше ми ясно само едно — че той не би трябвало да е в тази зала. Преди дори да си отговоря защо, видях как един негов образ се обръща към мен на улицата в родното ми село…