Мемоарите на една гейша
- Автор: Голдън Артър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Барова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мемоарите на една гейша». Краткое содержание книги:
Продадена на девет години, красивата сивоока дъщеря на беден рибар става една от най-търсените гейши в квартала на удоволствията Гион. Тя получава изумително висока цена при наддаването за нейната девственост и години наред забавлява богатите и известните в чайните на Киото, докато накрая съдбата я отвежда в Ню Йорк. Четирийсет години по-късно, когато всички мъже в нейния живот са си отишли, прочутата Саюри повдига завесата пред един тайнствен, изчезващ свят.
— За какво говориш? Само глупачка може да мисли такива простотии!
Усмивката ми рухна, преди да успея да я спра, сякаш конците, на които висеше, бяха отрязани. Нобу ме гледаше право в очите. Вярно, че Хацумомо седеше далеч, но бях сигурна, че ни наблюдава. И тогава ми хрумна, че ако гейша или млада чиракуваща се просълзи пред мъж, то навярно всеки би го възприел за безумна страст. Би трябвало да отвърна на грубата му забележка с извинение. Вместо това се опитах да си представя, че председателят ми е казал нещо толкова рязко, и устните ми моментално затрепериха. Сведох глава и направих невероятен спектакъл с детинското си поведение.
За моя изненада Нобу попита:
— Причиних ти болка, нали?
Не ми беше трудно да заподсмърчам театрално. Нобу още дълго ме гледа и после изрече:
— Ти си очарователно момиче.
Сигурна съм, че искаше да продължи, но точно в този момент Миягияма влезе в залата и публиката нададе рев.
Доста време Миягияма и другият борец — името му беше Сайто — пристъпваха наперено по подиума, загребваха сол и я хвърляха по ринга или удряха силно с крак, както правят борците по сумо. Всеки път, когато се привеждаха един срещу друг, ми заприличваха на два скални блока, които в следващия миг ще се откъртят и сгромолясат. Миягияма като че се привеждаше повече от Сайто, който беше по-висок и много по-тежък. Мислех си, че когато се хвърлят един върху друг, клетият Миягияма със сигурност ще бъде изтласкан — не можех да си представя някой да събори Сайто. Двамата заемаха позиция седем или осем пъти, без никой да нападне. Нобу ми пошушна:
— Хатаки коми! Ще му направи хватка хатаки коми. Наблюдавай очите му.
Направих каквото ми каза, но единственото, което забелязах, бе, че Миягияма нито веднъж не погледна Сайто. Не мисля, че на Сайто му беше приятно да го пренебрегват така, защото гледаше противника си кръвнишки като животно, а лицето му се зачервяваше от гняв. Но Миягияма продължи да се държи така, сякаш почти не го забелязва.
— Няма да е дълго — пошушна ми Нобу.
Ако бяхте видели как Миягияма се привежда напред, бихте помислили, че е готов да хвърли цялата си тежест върху Сайто. Но вместо това той използва силата, с която противникът му нападна, за да се изправи на крака. Извъртя се мигновено като въртяща се врата, за да се махне от пътя му, а ръката му хвана Сайто отзад за врата. Междувременно Сайто вече летеше напред под тежестта си като човек, който пада по стълбище. Миягияма го бутна с все сили и краката на противника му прелетяха над очертаващото ринга въже. После за мое смайване този човек-планина прелетя и през края на подиума и се стовари върху публиката в първия ред. Хората се дръпнаха ужасени, а един човек се изправи, едва поемайки си дъх, защото рамото на Сайто го бе смазало.
Сблъсъкът продължи не повече от секунда. Сайто, види се, се чувстваше унизен от загубата, защото направи съвсем лек поклон в знак, че е загубил, и напусна, а залата все още ревеше.
— Това — каза ми Нобу — е така наречената хватка хатаки коми.
— Не е ли възхитително — изрече Мамеха в някакъв унес. Дори не си довърши мисълта.
— Какво е възхитително? — попита я председателят.
— Това, което Миягияма направи със Сайто. Никога не съм виждала подобно нещо.
— Разбира се, че си виждала. Борците по сумо постоянно правят такива неща.
— Това наистина ме кара да мисля…
По-късно в рикшата на връщане към Гион Мамеха ми заговори възбудено:
— Онзи борец ми подсказа най-прекрасната идея. Хацумомо дори не си дава сметка, но е извадена от равновесие. И няма да го разбере, преди да е станало твърде късно.
— Вие имате план? О, Мамеха сан, моля ви, кажете ми го.
— Нима дори за момент допускаш, че ще го направя? Няма да го кажа дори на прислужницата си. Просто се старай да поддържаш интереса на Нобу сан към теб. Всичко зависи от него и от още един човек.
— Кой друг човек?
— Човек, когото още не си виждала. Но не говори повече за това! Може би вече казах повече, отколкото е нужно. Чудесно е, че днес се запозна с Нобу сан! Той може да се окаже твоят спасител.