Мемоарите на една гейша
- Автор: Голдън Артър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Барова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мемоарите на една гейша». Краткое содержание книги:
Продадена на девет години, красивата сивоока дъщеря на беден рибар става една от най-търсените гейши в квартала на удоволствията Гион. Тя получава изумително висока цена при наддаването за нейната девственост и години наред забавлява богатите и известните в чайните на Киото, докато накрая съдбата я отвежда в Ню Йорк. Четирийсет години по-късно, когато всички мъже в нейния живот са си отишли, прочутата Саюри повдига завесата пред един тайнствен, изчезващ свят.
— Не ме притеснява какво ще направиш. Котката не изяжда мишките само защото са притичали край нея и са я събудили. Прекрасно знаеш колко изобретателна е Хацумомо. Просто трябва да ми вярваш, Саюри.
— Да, госпожо — отвърнах, защото всъщност нямаше какво друго да отговоря.
— Ще ти кажа нещо. — И Мамеха се приведе леко, както ми се стори, от възбуда. — През следващите две седмици с теб ще отидем на едно място, където тя няма за нищо на света да ни открие.
— Мога ли да попитам къде?
— В никакъв случай. Няма да ти кажа дори кога. Просто бъди готова. Когато му дойде времето, ще разбереш всичко, което трябва да знаеш.
Веднага щом се прибрах, се скрих горе, за да прегледам хороскопа си. През следващите две седмици имаше различни благоприятни дни. Един от тях бе следващата сряда и беше благоприятен за пътуване на запад. Помислих си да не би Мамеха да се кани да ме заведе някъде извън града. Друг — по-следващият понеделник, се оказа тай-ан — най-щастливият от шестдневната будистка седмица. И накрая — следващата след него неделя, за която пишеше: „Равновесие на добро и зло могат да отворят вратата към предопределеното“. Звучеше изключително загадъчно.
В срядата Мамеха не се обади. Няколко дни след това денят според моя хороскоп бе неблагоприятен — тя ме извика в дома си, но за да обсъдим промяна в моите часове по чайна церемония в училище. После мина цяла седмица, без да ми се обади. В неделята около обяд чух външната врата да се отваря. Оставих шамисена на дъските до себе си — бях се упражнявала около час — и хукнах натам. Очаквах да видя една от прислужниците й, но беше човек от аптеката, който носеше китайски билки за артрита на Леля. Една от по-възрастните прислужници пое пакета, а аз понечих да се върна при инструмента си, когато забелязах, че човекът се опитва да привлече вниманието ми. В едната си ръка държеше хартийка, и то така, че само аз да мога да я видя. Прислужницата вече затваряше вратата, но той ми каза:
— Много се извинявам, госпожице, но бихте ли били така любезна да хвърлите това?
Прислужницата се позачуди, а аз взех хартийката и се престорих, че отивам в стаята на прислугата да я хвърля. Написаното бе с почерка на Мамеха, но без подпис и гласеше:
Помоли Леля да те пусне да излезеш. Кажи й, че имам една работа за теб тук и ела не по-късно от един часа. Постарай се никой да не разбере къде отиваш.
Сигурна съм, че предпазливостта й бе оправдана, но, така или иначе, Майка бе на обяд с приятелка, а Хацумомо и Пити вече бяха излезли и освен Леля и прислугата нямаше друг. Отидох направо в нейната стая и я заварих да си оправя постелята, за да подремне. Докато й говорех, стоеше и трепереше в нощното си кимоно. Щом чу, че Мамеха ме вика, без дори да попита защо, махна с ръка да тръгвам и ся сгуши под одеялото.
Когато пристигнах в дома й, Мамеха още не се беше върнала от някакъв предобеден ангажимент, но прислужницата ме въведе в стаята за обличане, за да ми помогне да се гримирам, и донесе кимоното, което Мамеха бе отредила за мен този ден. Бях вече свикнала да нося кимоната й, но в действителност е необичайно за една гейша да заема така кимона от колекцията си. Приятелки могат да си разменят дрехите за една-две вечери, но е рядкост по-голяма сестра да проявява подобна добрина към едно момиче. А и Мамеха си отваряше огромна работа заради мен. Самата тя вече не носеше този тип кимона с дълги ръкави и трябваше да ги изравя и донася от мястото, където се съхраняваха. Често се питах дали очаква да й се отплатя някак.
Кимоното, приготвено за мен в този ден, бе най-прекрасното от всички досега — оранжева коприна, върху която и коленете надолу сребърен водопад се извиваше в сивосин океан. Водопадът бе разцепен от две кафяви канари, в основите на които с лакирани конци бяха избродирани дървета, Тогава дори не подозирах, но кимоното е много известно в Гион и който го видеше, навярно мигом се сещаше за Мамеха. Като ми позволяваше да го нося, тя, предполагам, прехвърляше част от своята известност върху мен.
Господин Ичода ми завърза обито — охра и кафяво със златни нишки — а сетне аз си довърших грима и си сложих украшенията за коса. Пъхнах кърпичката на председателя в обито — както винаги и този ден си я бях взела, — застанах пред огледалото и се заразглеждах. И без това вече недоумявах защо държи да съм толкова красива, но на всичко отгоре, когато се върна, Мамеха се преоблече в доста семпло кимоно с цвят на планински батат на меки сиви щрихи. Обито й бе също със семпъл рисунък — черни диаманти на яркосин фон. Както винаги тя излъчваше ненатрапчивия блясък на перла, но жените, които й се покланяха на улицата, гледаха мен.