Посредникът
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посредникът». Краткое содержание книги:
Заедно с екзотичната си партньорка Биан Тран Дръмънд тръгва по бързо изстиваща следа, която ги довежда до неочаквани разкрития. Самоубийството се оказва грижливо маскирано убийство, кодираните текстове крият позорна тайна, която може да срути правителството, да изхвърли президента от Белия дом и да провали войната в Ирак.
А по следите на Дръмънд сякаш върви още някой с единствената задача да унищожава всеки свидетел и всяка улика, които биха помогнали за разплитане на коварния възел. Изправен срещу цялата административна, разузнавателна и военна машина на САЩ, непокорният военен юрист трябва да избере между лоялността към армията и дълга към истината.
— Шон, моля те. Слез долу. Кажи на Ерик веднага да доведе хората си.
— Ти слез долу. Няма да те оставя сама с тия хора.
Без изобщо да коментира нареждането, тя каза:
— Дай ми фереджето си, ако обичаш.
Мислех, че ще го използва, за да спре кръвта от раната на някого от простреляните. Подадох й го, като стъпвах предпазливо и не изпусках от поглед оръжието й. Тя обаче се наведе и запуши устата на Нервния, който хленчеше и изглеждаше готов да напълни гащите.
После вратата се отвори с трясък и въпросът кой от нас да слезе долу автоматично отпадна. Ерик и двама от хората му нахълтаха в канцеларията с насочени към нас карабини.
— Няма страшно — извиках аз, преди някой да допусне грешка. — Владеем положението.
Ерик отпусна оръжието и огледа телата на пода.
— Какво става, по дяволите? — попита той. Не очакваше отговор и продължи с яростен тон: — Не ви ли казах да си държите оръжието на предпазител? Мамка му — тия изстрели се чуха из половината град.
Погледнах го, после погледнах Биан и изведнъж разбрах какво бе направила… и което е по-важно, защо. В посланието на Шараби до Даниълс се споменаваше, че Али бин Паша е загубил левия си крак и затова Биан бе стреляла в коленете им. Прост и ефективен начин да определи чий крак е истински и чий не.
Обърнах се към Ерик и казах:
— Превържете ги, сложете им белезници и запушете устата на всички.
— Не си познал! Тия изстрели ще вдигнат на крак всички бунтовници в околността. Време е да изчезваме — незабавно.
— Направи го. — Посочих Нервния и после Хладнокръвния, тоест Али бин Паша, който ме зяпаше от пода с пресметлив поглед. — Това са щастливците, които ще пътуват на наши разноски.
— Да не си се побъркал? Слушай, след около две минути целият град ще ни погне.
Погледнах го втренчено. Той отвърна със същия поглед. После поклати глава и се обърна към хората си.
— Добре. Побързайте.
Но Али бин Паша имаше други идеи. Той изведнъж скочи на крака и се хвърли върху Биан, която дотолкова се бе увлякла в нашия разговор, че стоеше с гръб към него.
Издърпа карабината от ръцете й и се завъртя. Всичко стана тъй ненадейно, че преди да помръдна, зърнах пред себе си дулото на оръжието.
В този кратък миг видях, че безразличието е изчезнало от лицето на Али бин Паша; устните му се кривяха в злобна усмивка, а тъмните му очи пламтяха от люта ненавист.
Здраво стиснах клепачи, чух гърмеж и се смаях, че не усещам как мозъкът ми изхвръква от черепа.
Когато отворих очи, Бин Паша бе навел оръжието към пода и ме гледаше също тъй смаяно. После се свлече на колене и изтърва карабината.
— Не стреляйте! — изкрещях аз. — По дяволите… не стреляйте по него.
Късно. Ерик вече го бе прострелял.
Пристъпих напред и ритнах карабината настрани от коленичилия Бин Паша. Той се олюляваше. Погледна ме, после сведе очи към корема си, където от малка дупчица в ризата му бликаше тъмна кръв. Изглеждаше леко изненадан и силно раздразнен.
Повалих го по гръб, коленичих и силно притиснах раната с длан. После изрекох, без да се обръщам конкретно към някого:
— Дайте превръзка. Веднага.
Биан ми подаде превръзка и попита:
— Зле ли е?
— Не знам. Кърви равномерно, нали? Значи няма засегната артерия. Това е добре. Но може да е разкъсан някой от важните органи.
Разкъсах тениската му и огледах раната. Той беше изпаднал в шок и мънкаше нещо неясно — може би проклятия или молитви.
Дупката се намираше на седем-осем сантиметра вляво от пъпа. Опитах да си припомня гимназиалните уроци по анатомия. Какви важни органи се намираха там? Бъбреци? Далак. Със сигурност имаше черва, а това означаваше риск от инфекция. И от личен опит си спомнях, че една рана там много боли.
Пъхнах ръка под него и опипах. Нямаше изходна рана. Значи добрата новина беше, че има само една външна рана, през която да губи кръв. Лошата — че така или иначе пак я губи, само че вътре.
Притиснах марления тампон върху дупката на корема му, преметнах връзките отзад и ги стегнах здраво.
В това време Ерик и хората му запушиха устата на пленниците с парцали, превързаха ги и стегнаха китките им с найлонови ремъци, каквито употребяват полицаите. След по-малко от минута всички бяха обездвижени и вече нямаше риск да умрат от загуба на кръв, което щеше да ни спести поне едно обвинение пред евентуален международен съд.
Озърнах се към Биан. Тя също ме погледна и кимна. Не беше нито времето, нито мястото да го обсъждаме, но и двамата знаехме, че току-що отношенията ни са се променили.