Посредникът

Задържах поглед върху нея малко по-дълго и тя усети съмненията ми, защото, без да изпуска от прицел мъжете до стената, извърна глава и ми намигна.

После пак се обърна към пленниците и заговори на арабски. Вероятно обясняваше, че приятелите им отиват за рециклиране.

С приклада на карабината изблъсках двамата мъже от канцеларията и ги поведох по дългия мрачен коридор към стълбището. Разбира се, не е редно да се заплашват пленници със смърт или нараняване; но не е редно и да пращаш атентатори самоубийци срещу невинни жертви. А в по-философски план, ако не знаеха английски, значи не разбираха заплахата и тя преставаше да бъде заплаха. Надявах се тази своеобразна логика да прозвучи пред съда също тъй убедително, както ми звучеше в момента. Бяхме стигнали до най-горното стъпало и аз за всеки случай подвикнах:

— Дръмънд слиза с двама пленници.

Накарах ги да слязат пред мен. Крачеха покорно като овце и личеше, че си нямат представа какво ги чака.

Файндър чакаше в подножието на стълбището.

— Кои са тия? — попита той.

— Нагледен урок.

Той ме изгледа втренчено.

— В смисъл?

— Тя прилага шокова терапия. Разделяй и владей. Отдели тия двамата да бъдат разстреляни.

— Наистина ли?

— Не… само иска така да си мислят.

— Сигурен ли си? Ще го направим за сметка на заведението.

Изблещих се.

Той се разсмя.

— Майтап, Дръмънд. Гледай по-весело.

Оставих го с двамата пленници и се върнах горе. Когато влязох в канцеларията, Биан все още крещеше нещо на арабски. Пленниците я слушаха напрегнато и не ми обърнаха внимание.

Тя прекъсна монолога и ме погледна. Казах:

— За онзи, голия, трябваха три куршума. Жилав излезе, проклетият. — След малко добавих: — През цялото време крещеше на арабски, молеше да го избавим от мъките.

Намекът беше малко тънък, но по изражението й разбрах, че е схванала — и двамата не говореха английски.

Тя пак погледна пленниците и каза:

— След секунда ще ти дам още един или двама.

— Не бързай. — Аз се облегнах небрежно на стената. — Момчетата на Файндър са се заели да ги кастрират и погребат с главите на запад. На хубаво, скришно място, където никой няма да ги намери.

Естествено, грубият намек се отнасяше до мюсюлманското поверие, че за да влезе душата в рая, скоро след смъртта тялото трябва да бъде измито и погребано с глава на изток; а който умре като мъченик, ще бъде посрещнат и обслужен от цяло стадо прекрасни девици, но без съответното оборудване всичко това си остава в сферата на празните надежди.

С крайчеца на окото си забелязах, че по лицето на втория отляво се изписа сдържано възмущение. Той чуваше и което е по-важно, разбираше какво говорим.

Биан също усети. Посочи го с пръст.

— Ти… крачка напред.

Той продължаваше да гледа изцъклено и не помръдваше.

Биан пристъпи напред и застана само на две педи от него. Хладнокръвния стоеше от дясната му страна и със своето безучастно спокойствие подчертаваше още по-силно страха на този тип, когото нарекох мислено Нервния.