Докосването на нощта
- Автор: Рафърти Карън
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Докосването на нощта». Краткое содержание книги:
— Не съм сигурна, че разбирам значението на думите ти — недоверчиво го изгледа тя.
— Исках да кажа, че ти давам власт над събитията между нас до преди самия край. Ще направя каквото и когато го поискаш.
Ариел се замисли известно време, след което отвърна:
— Значи, ако аз създам някакви правила, ти ще ги спазваш?
— Правила ли? — вдигна вежди той.
— Да, правила. Нали знаеш, списък от неща, които не можеш да правиш.
— Знам какво е правило, Ариел! — нетърпеливо додаде той. — Обаче не това имах предвид.
— Но нали това означава контрола да е у мен — отвърна тя. — Някой създава правила, които другите спазват. И така, договорихме ли се?
— Мисля, че това зависи от правилата — предпазливо заяви той.
— Не, Лусиен. Искам просто да ми отговориш с да или не.
— Нека изберем компромисен вариант — предложи той. — Ти ще ми кажеш правилата, а аз ще ти кажа кои от тях ще спазвам.
Ариел поклати непреклонно глава.
— Когато се съгласих на магията не исках такива отстъпки от твоя страна, така че не е справедливо да го искаш сега от мен. Всичко, което искам от теб е да кажеш да или не.
Всички инстинкти в Лусиен му шепнеха да каже не. Но разумът му подсказваше, че е прекалено подозрителен. В края на краищата тя беше само една девственица, така че каквито и правила да избереше, нямаше да бъде толкова трудно да ги преглътне.
— Добре — съгласи се той, макар и с известна неохота. — Ще спазвам правилата ти.
Ариел въздъхна облекчено и каза:
— Добре, ето какви са те: Първото правило е, че трябва да ядеш заедно с мен. Тук. В тази илюзорна пещера.
— Добре — съгласи се Лусиен, без да си направи труда да й каже, че така или иначе трябва да яде, защото в противен случай магията няма да влезе в действие. Освен това разбираше какъв е произходът на изискването й и трябваше да признае, че за простосмъртна беше дяволски хитра. Беше й казал, че Гейлън няма да яде в пещерата с нея и сега тя искаше да се увери, че не я използва по същия начин като Гейлън.
— Второто правило е, че никога, наистина никога, дори след като в края ти вземеш контрола в свои ръце, няма да нарушаваш моята неприкосновеност, като четеш мислите ми. Искам напълно да напуснеш ума ми, освен ако не те поканя.
Лусиен се намръщи на това правило.
— Ариел, като чета мислите ти, мога да разбера какво искаш и кое е най-добро за теб. Това ще ми помогне да увелича удоволствието ти.
Ариел отново поклати непреклонно глава.
— Говоря сериозно, Лусиен. Не искам да влизаш в главата ми, освен ако не ти дам разрешение за това.
Не беше особено щастлив, но все пак каза:
— Добре. Ще стоя извън мислите ти, освен ако не ме поканиш.
Ариел кимна и притисна по-здраво колене към гърдите си. Лусиен отново се намръщи. Тя се затваряше в себе си, а не от това състояние на тялото й имаше нужда.
— Третото правило е, че не искам да използваш кристала нито преди, нито когато правим любов — обяви тя.
— Не мога да се съглася с него — незабавно отвърна той. — Кристалът засилва мощта ми. Той ме прави магьосник. Трябва да го използвам.
— Искаш да кажеш, че ако не го използваш, магията няма да влезе в сила?
— Ариел — намръщи се той, — просто казах, че кристалът засилва мощта ми.
— Това не е отговора на въпроса ми — заинати се тя. — Нужен ли ти е кристала, за да направиш магията?
— По дяволите, Ариел! — извика той.
— Да или не? — извика тя в отговор.
— Защо правиш това? — изрева той и скочи на крака.
Ариел го изгледа с упорито стиснати устни.
— Нуждаеш ли се от него, за да направиш магията? Да или не, Лусиен!
Трябваше да й отговори истината. Никога досега не бе изпитвал към нея такъв яд.
— Не! — дрезгаво отговори той.
Ариел кимна.
— В такъв случай не искам да докосваш кристала, дори в края.
— Защо? — попита той, разярен и в същото време раздразнен.
— Защото аз съм жена, а не вещица — отвърна тя. — Не искам да правя любов с магьосник, който ме манипулира. Искам да правя любов с мъж. И така, ще спазваш ли това правило? Ще оставиш ли кристала на мира?
Лусиен прекара ръка през косата си.
— Не знам дали мога да го направя, Ариел. Никога не съм правил любов без кристала.
— Е, предполагам, че това ни прави равни, защото аз изобщо не съм правила любов — каза тя.
Той я изгледа свирепо.
— Това ли е последното ти правило?
— Като изключим, че приемам предложението ти да контролирам събитията, които ще се случат, да, това е — отговори тя толкова жизнерадостно, че Лусиен беше готов да я удуши с удоволствие.