Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
Дива страст го завладя — хвърляше се и проникваше, дълго, грубо, кратко, нежно. Губеше всякакъв контрол, защото чувстваше влажната и гореща Сторм да го обгръща. Тъкмо свикнеше с един ритъм и той го сменяше с друг и всеки тласък я докарваше до ръба на лудостта.
Сторм тъкмо реши, че не издържа повече, когато Грейди прибави нещо ново в любенето — зацелува я дълбоко, езикът му бясно се движеше в устата й с ритъма на тласъците по-надолу. Той се пресегна, хвана задните й части и започна да я повдига нагоре при всеки тласък.
— Побързай! — Вдигна глава и прошепна задъхано. — Не мога да чакам още много.
Лицето му изразяваше блажено страдание, ноздрите му се разшириха, а неуморните му тласъци ставаха все по-неудържими.
Внезапно напрежението свърши и той конвулсивно се изви нагоре. Извика и я притисна към себе си.
Изтощена и отпусната, Сторм лежеше неподвижно. — Грейди се надигна и потъна в леглото до нея. Все още дишаше накъсано и учестено, черната му коса бе разрошена и от това изглеждаше изненадващо млад и уязвим.
Сторм плъзна ръка по корема си — там, в утробата й растеше неговото дете. Леката подутина под пръстите й напомни, че още не е казала на Грейди. Реши, че не е съвсем готова за това и, за да не се издаде, пресегна се за чаршафа и се покри с него. Грейди все още не беше доказал, че е приключил с насилието. Доколкото го познаваше, той щеше да продължи да се стреля с всички, които идваха в Гътри да го предизвикат. Щом научеше, че Сторм носи дете от него, щеше да я принуди да се върнат заедно в Оклахома. Блейд и Шанън обещаха да не казват на Грейди за бременността й. Надяваше се да удържат думата си.
— Убедих ли те да се върнеш с мен в стопанството ни? Нуждаем се един от друг, Сторм.
— Смеещия се ручей ще дойде ли с нас в Оклахома?
— Дал съм дума. Аз лично ще я върна в резервата. Мисля, че можем първо да я отведем и после да се приберем в къщи. Няма да съм спокоен, ако я пусна сама.
— Не може ли да я заведе някой от хората на баща ти? Или Летящия орел?
— За Смеещия се ручей отговарям аз, а не баща ми. Тя ще дойде с нас.
— Тогава аз няма да дойда е теб — каза Сторм.
Грейди погледна упорито вирнатата й брадичка и ядосано въздъхна. Макар да му бе дошло до гуша от непрестанните опити на Смеещия се ручей да го прелъсти, твърдо бе решен да не отстъпва пред неоснователната ревност и капризи на Сторм. Според него Сторм трябваше да отстъпи, защото тя го беше изоставила, а не той нея.
— Когато Тим и аз си тръгнем от Мирната долина, вие двете със Смеещия се ручей ще ни придружите. Този път ще пътуваме с фургон. Пътищата са добри и времето хубаво.
Сторм преднамерено му обърна гръб. Не искаше да му достави удоволствието да види по разстроеното й лице колко много я е засегнал с упоритото си нежелание да изпълни молбата й.
— Откъде да знам, че по пътя няма да срещнеш някой, който ще поиска да докаже, че е по-добър стрелец от великия Размирник? Как да съм сигурна, че в Гътри не те чака някой, нетърпелив да потвърди, че той е по-бърз?
— Не можеш да си сигурна — тихо каза Грейди. — Нито пък аз. Ще трябва да се задоволиш с думата ми, че няма да стрелям, освен при самоотбрана. Погледни ме, Сторм. — Той я обърна към себе си. — Не се ли отбраняваш — умираш. Какво да правя, ако ме предизвикат?
Сторм го погледна и очите й отразиха мрачното усещане в душата й.
— Не мога да живея под непрекъснатата заплаха, да не би да се появи някой от миналото ти и да разруши живота ни. Заслужавам нещо по-добро. Синът Ти заслужава повече.
— Рано или късно ще се намери някой по-бърз от мен и аз ще бъда забравен. Междувременно продължаваме както сега — живеем живота си в нашата ферма с нашите деца. Нали искаш деца?
Сторм се поколеба, чудеше се дали не трябва да каже на Грейди за бебето. Мълча толкава дълго, та Грейди сметна, че мисълта да има дете от него й е непоносима. Ядът надви трезвия разсъдък и той скочи от леглото.
— Може би Смеещия се ручей ще иска дете от мен — подхвърли нехайно. — Съпругите обикновено се радват да раждат деца на съпрузите си.
Сторм рязко пое дъх.
— Аз не съм кобила за разплод. И нещо повече, не съм обикновена съпруга.
— По дяволите, Сторм! Върви по дяволите! Няма ли да е ирония на съдбата, ако точно сега съм ти направил бебе? Ако то растеше в теб едва ли щеше да приказваш толкова.
Внезапно сатанинска усмивка изкриви устните му и от студенината й Сторм потрепери.
— Ако наистина носиш дете от мен, ще ти се наложи да се върнеш в Оклахома.
Докато Сторм успее да проговори, Грейди си навлече дрехите и изхвърча от стаята. Тя остана да лежи мълчаливо, размишлявайки върху думите му и техния скрит смисъл. Понеже никога не бяха говорили за деца, тя нямаше представа колко важно е това за него. Очевидно не искаше Тим да е единственото му дете. Знаеше, че Лятното небе е била бременна, когато са я убили, но със сигурност не възнамеряваше да ражда всяка година, докато се превърне в износена сянка от жена. Майката на Грейди явно нямаше много деца и баща му изглежда нямаше нищо против.