Братството на камъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Братството на камъка». Краткое содержание книги:
— Никой нищо не ми беше обяснил.
— Иран — произнесе първият.
Отец Станислав прекъсна разказа на Дру.
— Почакай. Да не би да искаш да кажеш, че те са ти обяснили целта на задачата ти?
— Казаха ми всичко.
— О, боже!
— Точно това си мислех и аз. Чувах неща, които не трябваше изобщо да знам.
— Имали са наум да не те оставят да излезеш жив оттам.
— Точно така. До този момент все си мислех, че шансовете ми за оцеляване са петдесет на петдесет, ако можех да измисля някакво свястно оправдание. Но когато започнаха да ме заливат с информация, за която не ги бях питал…
Дру се върна към спомените си.
— Иран — продължи вторият. — Народът там се бунтува. Скоро ще свалят шаха. Въпросът е, кой ще заеме мястото му? Мъжът, който уби в планината…(Дру мислено добави — и жена му, без малко и сина му) само се преструваше, че е на почивка във Франция. В действителност беше дошъл да защитава американските петролни интереси, да обмисля заедно с други хора кандидатурите за бъдещия ръководител на Иран. Но ти знаеш за кой става въпрос.
Дру поклати отрицателно глава.
— Но как, по дяволите, бих могъл да знам?
— Я остави тая работа. Разбира се, че знаеш кои са. След като ни предаде на тях. Един мюсюлманин-фанатик в изгнание. Аятолах Хомейни. В момента е точно тук, в Париж. Той е по-опасен и от шаха. Шахът поне е проамерикански настроен. Аятолахът не е. И какво трябва, според теб, да направим? Да оставим Иран и всичкия му петрол да изтече един господ знае накъде?
Първият мъж се намеси:
— Работата ти беше да убиеш онзи търговец, а след това и Аятолаха. Да ги взривиш с експлозивите и на всяка цена да се върнеш със снимките. Искахме всичко да изглежда така, сякаш една и съща терористична група е извършила и двата удара. Щяхме да изпратим снимките на по-големите вестници, придружени с кратка бележка от Иранското народно движение.
— Не съм чувал за такова движение — каза Дру.
— Естествено. Няма такова. Ние го измислихме. Има ли някакво значение? В бележката щеше да пише, че Аятолахът и американският бизнесмен са убити, защото са се договорили да свалят шаха и на негово място да поставят отново старото недемократично правителство. Когато недоволството в Иран достигнеше своя връх, щяха да направят един обмислен популистки ход — да сложат да управлява човека, който е втори по влияние след Аятолаха. Разликата е, че той щеше да прави това, което Аятолахът не искаше — да си сътрудничи със западните държави.
Отец Станислав кимна разбиращо.
— И тъй като пострадалите са американци, никой не би заподозрял, че по този начин са били защитавани американските интереси. Щеше да се получи, ако…
— Ако, какво?
— Ако неволно не беше им попречил.
— И заради мен бе предизвикана кризата със заложниците в Иран, руснаците нападнаха Афганистан, Рейгън победи Картър…
— Всичко щеше да бъде както го бяхме замислили! — изкрещя първият на Дру, а лицето му беше изкривено от гняв. Имаше само една трудност. Всичко зависеше от точното изпълнение по часове. Между единия и другия удар трябваше да има четиридесет и осем часа. Ти не спази разписанието! Сигурни сме, че през въпросните два дни беше напълно възможно да извършиш и двата удара — американеца и Аятолаха. Бяхме проучили маршрутите им. Бяхме открили местата, където щяха да бъдат най-уязвими.
Дру се опита да отклони отправените обвинения.
— Трябвало е да предвидите и евентуални засечки. Ако времето за изпълнение е било от такова голямо значение, защо не дадохте втората задача на друг изпълнител?
— Защото и двата удара трябваше да са дело на един човек, тъпако! Заради апарата! Всичко трябваше да е заснето на една лента. Изпращайки снимките и негативите на пресата, искахме те да са една след друга в един негатив — за да докажем на Иран, че американецът и Аятолахът са убити от един и същи човек. Иранската страна трябваше да бъде убедена, че някоя от нейните терористични групи е отговорна за извършеното.
— А защо тогава ме обвинявате? Нося ви апарата. Определете време за изпълнението на втората задача наново.
— Чувате ли го само? — изпъшка първият мъж и погледна останалите. — Мисли си, че е толкова лесно да подредим отново всичко? Момченце, не можем да го направим вече! Дяволски късно е. Охраната около Аятолаха е затегната. Не можем изобщо да се доближим до него повече. Или поне не толкова близо, че да използваме апарата. По този начин и първият удар губи всякакъв смисъл! Трепа се за едното нищо.
Дру чу отново пълните с мъка викове на момчето.