Доктор Паскал
- Автор: Зола Емил
- Серия: les rougon-macquart #20
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ерма Гечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Доктор Паскал». Краткое содержание книги:
— И знаеш ли, учителю, моята радост е, че си възрастен, а аз съм млада, защото така, когато ти дарявам тялото си, още повече те пленявам. Ако беше млад като мен, тялото ми щеше да ти доставя по-малко наслада и аз нямаше да бъда толкова щастлива… Гордея се с младостта си, с красотата си само заради теб, ликувам само защото мога да ти ги предложа в дар.
Той целият потрепери, очите му се навлажниха, защото я почувствува толкова своя, толкова пленителна, толкова скъпа.
— Ти ме правиш най-богатият, най-могъщият господар, обсипваш ме с всички блага, вливаш в мен най-божествената наслада, която може да изпълни сърцето на един мъж.
И тя още по-страстно се отдаваше, отдаваше се до кръв.
— Но вземи ме, учителю, искам да изчезна, да се стопя в теб… Вземи младостта ми, цялата ми младост вземи наведнъж с една-единствена целувка, изпий я на един дъх, изчерпи я и нека от нея да остане само малко мед на устните ти. Ти ми даваш толкова щастие, че пак аз трябва да ти благодаря… Учителю, вземи устните ми, щом са свежи, вземи дъха ми, щом е чист, вземи врата ми, щом е нежен за устата, която го целува, вземи ръцете ми, нозете ми, вземи цялото ми тяло, щем то е едва разтворен цвят, мек атлаз, ухание, от което се опияняваш… Чуваш ли, учителю! Искам да бъда жив букет и ти да ме вдишваш! Нека да бъда сладък млад плод и ти да ме вкусваш! Нека да бъда безкрайна милувка и ти да се къпеш в мен!… Аз съм твоя вещ, цветето, поникнало при нозете ти, за да те радва, водата, която тече, за да те разхлажда, сокът, който кипи, за да ти даде нова младост. И аз нищо не съм, учителю, ако не съм твоя!
Тя му се отдаде и той я облада. В този миг един лунен лъч осветяваше царствената й голота. Беше като олицетворение на женската красота в безсмъртната й пролет. Той никога не я бе виждал толкова млада, толкова бяла, толкова божествена. Благодареше й, че му дарява тялото си, сякаш му бе дала всички земни съкровища. Няма дар, равен на дара, който прави младата жена, като се отдава; от него блика живот, който обещава дете. Те мислеха за детето и щастието им растеше сред този пир на младостта, който тя му поднасяше и на който и крале биха завидели.
XI
Но още следващата нощ тревожната безсъница се върна. Нито Паскал, нито Клотилд говореха за мъката си; и в тъмната помръкнала стая лежаха с часове един до друг, правейки се, че спят, но и двамата мислеха за положението, което се влошаваше. Всеки забравяше собствената си беда, трепереше за другия. Заставени бяха да правят дългове, Мартин вземаше на вересия хляб, вино, по малко месо, и то с голямо притеснение, принуждаваше се да лъже и да действува много внимателно, тъй като всички знаеха, че Паскал е разорен. Той бе мислил за възможността да ипотекира Сулейад, само че това щеше да бъде последно средство: Сулейад бе всичко, което му оставаше, струваше двадесетина хиляди франка и ако го продадеше, можеше да вземе към петнадесет хиляди; после щеше да започне черна мизерия, щяха да останат на улицата, нямаше да имат дори една керемида над главата. Затова Клотилд го молеше да почака, да не предприема никаква безвъзвратна стъпка, докато не изпаднат в пълна безизходица.
Минаха три-четири дена. Дойде септември и за жалост времето се развали: страшни бури опустошаваха областта, една стена в Сулейад се събори и не можаха да я поправят — камъните бяха изпопадали и дупката остана да зее. В хлебарницата започнаха да се държат неучтиво. Една сутрин старата прислужница отиде да вземе джолан и се върна разплакана: месарят й дал мърша. Още няколко дена и вече нямаше да могат да купуват нищо на вересия. Трябваше на всяка цена да вземат мерки, да намерят някакви средства за дребните всекидневни разноски.
Един понеделник, когато започваше нова мъчителна седмица, Клотилд цялата сутрин беше много неспокойна. Очевидно преживяваше някаква вътрешна борба. И едва след като на обеда видя, че Паскал се отказва от своето малко късче говеждо месо, останало от миналия ден, взе решение. И много хладнокръвно, с решителен израз излезе с Мартин, след като спокойно сложи в кошницата й малък вързоп — стари дрехи, които искала да раздаде, както обясни.
Върна се след два часа пребледняла. Но големите й толкова чисти, толкова искрени очи сияеха. Веднага се приближи до доктора, погледна го право в лицето и се изповяда:
— Трябва да ти искам прошка, учителю, току-що престъпих волята ти и сигурно много ще те наскърбя.
Паскал не разбра, разтревожи се:
— Какво си направила?
Бавно, без да сваля от него очи, Клотилд извади от джоба си един плик, от който измъкна няколко банкноти. Истината внезапно го осени и той извика: