Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
— Налага се да взривим планината. Ако продължим да копаем, насипът скоро ще се срути над главите ни. Трябва да предизвикаме изкуствено срутване, а това означава най-малко един ден да разчистваме отломките и едва после да продължим да копаем и да търсим входа на мината.
— Няма друг начин — съгласи се Хабте. — Правехме същото, когато работех в кариерите.
— Донесе ли тора, който поръчах? — попита Мърсър, след като изпи остатъка от бирата си.
— Сто килограма амониев нитрат. Има и хиляда и петстотин метра детонаторен шнур.
Експлозивите, които Мърсър бе поискал, докато беше във Вашингтон, бяха останали в Асмара, затова бе принуден да импровизира.
— Добре. Ще използваме дизеловото гориво от допълнителния резервоар на камиона. Няма да са необходими големи усилия. Планината ще се срути и ако я ритнеш. Мърсър огледа хълма, преценявайки къде да постави експлозивите. — След взрива Селоме, Гиби и аз ще отидем в манастира и ще поговорим с монасите.
— Защо съм ти аз? — Селоме очевидно нямаше нищо против екскурзията, но питаше от любопитство.
— Не искам да обиждам Гиби, но английският му е като моя еритрейски. Поздравления. Повишена си от готвачка в преводач.
— Дай ми още една седмица и ще ръководя операцията — усмихна се тя.
— Само така. — Мърсър също и се усмихна за пръв път от няколко дни. Щяха да имат възможност да разговарят по пътя към манастира.
АСМАРА, ЕРИТРЕЯ
Нощта беше стихията му. Йосиф притежаваше способността да се слива със сенките, затова приличаше на привидение по безлюдните улици, докато заобикаляше светлината на уличните лампи. Движенията му бяха целенасочени, макар че не бързаше.
След единайсет вечерта животът в Асмара сякаш замираше. Дори по най-оживените улици не минаваха коли, а шансът да срещнеш пешеходци беше още по-малък. По време на всичките си предишни нощни срещи престъпният агент на Мосад не бе виждал полицейски патрул.
След завръщането си от Накфа той и екипът му се бяха скрили в занемарен хотел близо до стария площад, построен в съветски стил. Макар да изпитваше съмнения, собственикът на хотела получи достатъчно пари, за да не задава въпроси за гостите си. Полицията в Асмара бе вдигната под тревога и издирваше европеец във връзка със стрелбата в хотел „Амбасойра“, и макар да не разполагаше с ясно описание на Йосиф, той постоянно беше нащрек. Според „Профайл“ властите се интересуваха повече от двамата судански терористи и другите виновници за бъркотията на старото тържище и пазара за добитък. Уводната статия във вестника призоваваше към енергични мерки срещу всички суданци в града, много от които пребиваваха там незаконно, и бегло споменаваше, че бял човек е убил двама бунтовници.
Тази очевидна липса на интерес предостави на Йосиф необходимото време да установи контакт с връзката си в Асмара. Благодарение на националността си той вече имаше мрежа от поддръжници почти в целия свят. И след като се върна в Асмара, му трябваха само няколко часа, за да намери информатора си.
В столицата на Еритрея живееха малко евреи, само няколко семейства, но едва неколцина имаха възможностите, които той можеше да използва. Разбира се, семейството на Селоме Нагаст със сигурност щеше да му предостави нужната информация, но поради очевидни причини не можеше да се обърне към тях.
Макар че в града нямаше синагоги, имаше един равин, който извършваше богослужения в дома си. Беше приятен човек на около четирийсет години, с хубава съпруга и две деца. Баща му бе учил в Съединените щати през петдесетте години на двайсетия век и бе преподал знанията на сина си. Надявайки се на по-добър живот за децата си, равинът искаше те да учат в университет в Израел, когато пораснат достатъчно, и Йосиф използва това обстоятелство, за да го направи свой съучастник.
В онази първа нощ Аарон Ядид бе посрещнал Йосиф с благоговение, граничещо с боготворене. Тайният агент не само беше от Свещената земя, но и член на Мосад, агенцията, отговорна за защитата на еврейската държава. Младият равин не бе ходил в Израел и се чувстваше изолиран от еврейската общност, особено откакто с операция „Мойсей“ хиляди етиопски евреи бяха транспортирани в родината им.
Аарон посрещна Йосиф на вратата на едноетажната си къща, след като го видя, че идва, през завесата на прозореца.
— Шалом, шалом — нетърпеливо го поздрави той, перчейки се с единствената дума на иврит, която знаеше.
— Здравей, равине. Надявам се, че ти и семейството ти сте добре — каза Йосиф на английски, езикът, на който и двамата можеха да общуват.