Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
До обяд ровът стана дълбок петнайсет метра. Склонът на планината се осея с малки свлачища и се наложи отново да копаят. Мърсър седна в кабината на багера, а шофьорът, еритреец на име Абебе, застана в ямата, когато зъбците на кофата стигнаха до покриващия пласт върху кимберлита.
Мърсър изключи мотора и скочи на земята. Абебе бе коленичил и разглеждаше синкавите камъни в кофата. Кимберлитът беше натрошен на фини парченца. Най-голямото беше колкото нокътя на палеца на Мърсър. Първите миньори бяха обработвали рудата много старателно и я бяха стрили почти на прах, за да намерят и най-малките диаманти. Мърсър знаеше, че за да извършат тази допълнителна работа, стойността на залежите в мината трябва да е висока. Това означаваше също, че операцията е била мащабна, и са участвали стотици, а може би и хиляди работници. Знаеше се, че кимберлитът е твърд, и бяха нужни много дни, за да се натроши на ръка дори малко количество.
Мърсър взе лопатата от Абебе и заби върха и в покриващия пласт върху кимберлита. Копаеше бавно, защото скалата се бе циментирала от тежестта на планината отгоре и от безбройните дъждове, проникнали в нея. Лопатата се удари в нещо твърдо и Мърсър я хвърли и легна по корем, за да надникне в дупката, която бе изкопал. Той пъхна ръце в земята и извади нещо — друг вид камък бял и очукан, голям колкото юмрук. Мърсър го вдигна към светлината.
— Да ме вземат дяволите. — Докато го разглеждаше, преценката му за възрастта на мината се премести назад във времето с няколко хиляди години.
Абебе не разбра защо Мърсър е заинтригуван от камъка и не обърна внимание, че той извади кожената си чанта от багера и го пусна вътре.
След малко Селоме и другите се приближиха. Гиби бе приготвил обяд, а Хабте бе намерил бира в село Ила Бабу. Всички ядоха и пиха, без да разговарят. Селоме седеше до Мърсър и коляното и го докосваше.
— Цял ден ли ще работим? Става горещо — преведе Хабте въпроса на шофьора на камиона.
— Боя се, че се налага да работим — отговори Мърсър. — Не знам докога присъствието ни тук ще остане в тайна. Планината поглъща по-голямата част от шума на багера, но хората от другата страна сигурно ще ни чуят.
Шофьорът кимна, но очевидно не остана доволен.
— Готови сме да отворим входа на мината — обяви Мърсър, за да повдигне настроението им. — Намерихме покриващия пласт върху кимберлита преди обяд и съм доволен, че можем да отворим мината, без да ни заплашва някаква опасност.
— Какво мислиш, че ще намерим там? — Имам теория. Гиби, Хабте спомена, че наблизо има стар манастир. Знаеш ли къде се намира?
— Ще ти го покажа — намеси се Хабте. — На стотина километра е оттук.
— Не, ти ми трябваш, докато отваряме мината, но искам да отида там и да говоря с монасите. Гиби, знаеш ли къде е манастирът?
— Да. Мисля, че ще го намеря, но е много далеч. — Гласът на младежа не прозвуча уверено.
— Говори с Хабте за това. Ще тръгнем едва след един-два дни.
— Защо искаш да говориш с монасите?
— Манастирът е построен преди хиляди години. Обзалагам се, че те знаят за мината и за хората, които са я разработили.
— Но какво искаш да научиш? — настоя Селоме.
— Ако знаех, нямаше да е необходимо да говоря с тях. Мърсър стана и изтупа панталона си. Беше сигурен, че Селоме е доловила промяната в отношението му към нея. Тя се опитваше да го прави на глупак и това го вбесяваше. Жената беше наясно с цялата тази история още от самото начало, но продължаваше да задава въпроси, чиито отговори й бяха известни. Мърсър също имаше въпроси и беше време да получи отговори.
Работата продължи три дни. Всеки изпълняваше определена задача и бе капнал от умора в края на деня. Хабте и единият шофьор монтираха рало на предната част на камиона, за да го използват като булдозер. Двамата работеха едновременно с трактора с ремаркето, премествайки встрани купчините отломки, които машината изкопаваше от планината. Мърсър и Абебе се редуваха да карат багера, а Гиби се спускаше в изкопите и насочваше кофата, за да увеличи до максимум загребването. Единствено Селоме, която нямаше задача, свързана с копането, се отдаде на традиционно женската роля на домакиня и готвачка.
Късно следобед на третия ден още нямаше и следа от главния вход. Групата се събра пред изкопа. Почвата беше толкова утъпкана от движенията на багера, че се бе втърдила като бетон. Бяха изкопали яма, широка осемнайсет метра и два пъти по-дълбока. Планината се извисяваше над тях. От дъното на рова небето се виждаше като тясна синя ивица. Хабте и Абебе пушеха цигари, а Мърсър пиеше бира. Всички бяха отчаяни от огромната работа и липсата на резултат. Мърсър наруши мълчанието.