Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
Погледът й отново потърси неговия. Бузите й пламнаха, след това побледняха. Тя протегна ръка, той я хвана бързо и я стисна здраво.
— Утре ли?
— Да.
— Разбирам. — Тя издърпа ръката си. Цветът на лицето й бързо се възстанови, гласът й прозвуча почти нормално. — Е, по-добре е да застана пред дявола, отколкото постоянно да го избягвам. Ще ми позволят ли в Стар Чеймбър при нужда да се допитвам до магистъра?
Хю поклати глава.
— Изрично е написано да се явите сама.
Хауърд сложи ръка на рамото на господарката си. Лицето му издаваше напрежение и страх.
Гуинивър се постара да го успокои:
— Аз съм готова, магистре. И всичко дължа на вас.
— Да, мисля, че обсъдихме всички възможни случаи — отвърна той. — Не ми хрумва абсолютно нищо, мадам, което може да сме пропуснали.
— И на мен — кимна тя. — Днес няма повече да говорим за това. Искам да си почина.
— Да, мадам. Преди такова предизвикателство е най-добре духът да се отмори. — Изражението на магистъра издаваше, че не се чувства добре.
Гуинивър се овладя напълно. Разумът й беше хладно, ясно пространство, където нямаха достъп нито страхът, нито облекчението. Най-после щеше да се изправи срещу демоните в лицето на лорд-пазителя на печата и на крал Хенри. И щеше да победи. Нямаше да признае друг изход.
— И вие ли ще присъствате, лорд Хю? — попита с безразличие тя. — Трябва ли да свидетелствате?
— Така ми заповядаха.
— Естествено. — Тя се обърна бавно и последва магистъра, който се отдалечи между дърветата.
Хю протегна ръка и й препречи пътя, като опря длан на близкото стъбло.
— Почакайте малко, Гуинивър — заговори настойчиво той. — Има нещо, което трябва да изясним. Не е лесно, но трябва.
Тя спря. Ръката му опираше в гърдите й и връхчетата им веднага щръкнаха.
— Наистина ли трябва? Не можем ли да го обсъдим в къщата?
— Не, по-добре е да сме навън. — Той отпусна ръка и тя можеше да си отиде. Не му се искаше да си помисли, че е приложил насилие.
Гуинивър остана. Скръсти ръце и се загледа към овощната градина, чиито прави алеи водеха към къщата. Явно той имаше да й каже нещо много лично. Не искаше да го чуе, но имаше чувството, че няма да й бъде спестено.
Хю търсеше думи. През последните дни ги беше изричал често, беше си построил цяла реч, но в решителния момент грижливо подбраните изрази се разпиляха във всички посоки.
— Гуинивър, мисля, че трябва да оставите писмено свидетелство за бъдещето на децата си.
Тя пое дълбоко дъх.
— Искате да кажете, за в случай че не успея да докажа невинността си? Бъдете уверен, че нямам намерение да загина!
— Трябва да мислим за всичко — настоя със задавен глас той.
Разбира се, той имаше право, но Гуинивър не искаше да допусне нито една проява на слабост. Гласът й обаче прозвънна издайнически:
— Не знам какво ще ми разрешат да им оставя. Вие знаете ли?
Той поклати глава.
— Не, но съм убеден, че ако оставите завещание, ще имам шанс да се преборя за тях.
— А готов ли сте да се борите за децата ми? — Всъщност това не беше въпрос, а съгласие, и той го разбра.
— Искам да им осигуря добро възпитание и необходимата зестра. — Тя вдигна ръце към устата си и вдъхна дълбоко лекия аромат на ръкавиците от сърнешка кожа, за да събере сили и да произнесе онова, което я мъчеше още от пристигането на Хю дьо Босер в Малори Хол. — Смятате ли, че завещанието ми ще има правна сила?
— Не знам, но можете да опитате. — Той се поколеба, дори потрепери зиморничаво, макар че септемврийският ден беше топъл. — Сигурно никой няма да възрази, ако оставите децата си под мое попечителство.
Гуинивър сведе очи към земята. Видя как един стрък трева блесна под слънчев лъч, паднал точно върху капчицата роса на върха му. Видя сребърносивата следа на охлюв върху паднало листо. Усети в гърба си топлината на есенното слънце, което проникваше през копринените дипли на светлото й було.
— Вие ще се борите за тях — повтори тихо тя, без да вдигне поглед. — Но няма да имате необходимите средства, за да ги отгледате. Знам колко е важно да получите земите ми, за да осигурите необходимото на Робин. Как обаче ще се погрижите за дъщерите ми, ако останат без нищо?
Хю отговори делово и равномерно като страничен наблюдател.
— Ако определите една разумна част от имотите си за осигуряване на децата си, кралят вероятно няма да възрази. А лорд-пазителят на печата е длъжен да се съобрази с кралското решение.
Гуинивър вдигна глава, но не го погледна.
— Ще се посъветвам с магистъра и ще съставя убедителен юридически документ, само че ни трябва потвърждение и печат на нотариус.