Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Лек гласец се изсмя някъде в тила й. „Още не можеш да забравиш, че си Мургейз Траканд — сгълча я той, — и дори след като абдикира от трона си, кралицата Мургейз не може да спре да се опитва да се меси в делата на могъщите, въпреки всичките си провали досега. А и не може да каже на един мъж да си отиде, защото не може да престане да си мисли колко силни са ръцете му и как се накъдрят устните му, когато се усмихне, и…“
Разгневена, тя се загърна през глава с одеялата, мъчейки се да заглуши гласа. Не оставаше, защото не може да се отдръпне от властта. Колкото за Таланвор… Щеше да го постави твърдо на мястото му. Този път щеше! Но… Какво му беше мястото с една жена, която вече не е кралица? Опита се да го махне от ума си и се опита също да спре този насмешлив гласец, който така и не искаше да млъкне, но когато сънят най-сетне дойде, тя все още усещаше допира на устните му върху миглите си.
Глава 9
Заплитания
Перин се събуди призори, както обикновено, и също така както обикновено Файле вече беше станала и се беше разшетала. Пред нея и мишка щеше да изглежда шумна, когато поискаше, и той подозираше, че дори да се беше събудил час след като си е легнал, тя пак щеше да е станала преди него. Платнищата на входа бяха привързани, страничните платна леко вдигнати отдолу, колкото да създадат привидно чувство за прохлада. Перин дори потръпна, докато си търсеше ризата и бричовете. Какво пък, нали трябваше да е зима, въпреки че самото време беше забравило за това.
Той се облече на тъмно и изтри зъбите си със сол, без помощта на лампа, и когато излезе от палатката видя, че Файле е събрала новите си слуги в тъмносивия утринен здрач. Дъщерята на един лорд си имаше нужда от слуги — това трябваше да й го уреди още преди. В Кемлин имаше хора от Две реки, които Файле беше обучила лично, но след като трябваше да тръгнат тайно, нямаше как да ги вземе със себе си. Господин Джил сигурно щеше да поиска да си иде у дома колкото може по-скоро, а също Ламгвин и Бреане с него, но може би Мейгдин и Лини щяха да останат.
Ейрам се изправи от мястото до палатката, където беше седнал с кръстосани крака и тихо зачака Перин да му даде знак. Ако Перин не го беше спрял, Ейрам щеше да спи пред входа. Тази заран палтото, което бе облякъл, беше на червени и бели ивици, макар че бялото беше малко поизцапано, и прословутата дръжка на меча с вълчата глава както винаги стърчеше над рамото му. Перин почувства облекчение, че бе оставил секирата си в палатката. Таланвор все още носеше меча на колана си, но не и господин Джил и другите двама.
Файле май гледаше към палатката с едно око, тъй като веднага щом Перин излезе, тя я посочи, явно давайки им някакви указания. Мейгдин и Бреане се засуетиха край него и Ейрам — бяха стиснали челюсти и миришеха решително, кой знае защо. Ни една от двете не приклекна — приятна изненада. Лини обаче го направи, като сгъна бързо коляно и бързо измърмори нещо как трябвало да си знаят мястото. Перин подозираше, че Лини е една от онези жени, които виждаха своето „място“ в това да се разпореждат. Като си помисли човек, при повечето жени беше така. Така май си беше по целия свят, не само в Две реки.
Таланвор и Ламгвин плътно последваха жените и Ламгвин бе точно толкова сериозен в поклона си, колкото и Таланвор, който пък беше почти мрачен. Перин въздъхна и също им се поклони, а те се стреснаха и го зяпнаха. Резкият вик на Лини ги накара да се шмугнат в палатката.
Само с една бърза усмивка към него, Файле закрачи към колите, говорейки ту на Бейзъл Джил от едната си страна, ту на Себан Балвер от другата. Естествено, две групи от нейните идиоти закрачиха след нея, за да чуят, ако повиши глас — перчеха се, опипваха дръжките на мечовете си и се взираха в сумрака, сякаш очакваха нападение или се надяваха да се появи такова. Перин подръпна късата си брада.
Пръстите на зората още не бяха се показали на хоризонта, но кайриенците вече се размърдваха и с приближаването на Файле се раздвижваха все по-бързо. Мъжете от Две реки, навикнали от селяшките си дни, вече привършваха със закуската. Някои се смееха и се помотаваха около огньовете, но повечето се хващаха на работа. Неколцина се опитаха да си останат загърнати в одеялата, но бяха безцеремонно разбутани. Грейди и Нийлд също бяха станали — сенки в черни палта сред дърветата. Перин не помнеше да ги е виждал без тези техни „куртки“, закопчани до шията, винаги чисти и неомачкани по изгрев слънце, както и да изглеждаха предната вечер. Двамата пристъпваха от фигура във фигура в унисон, упражнявайки се с мечовете си както всяка сутрин. Това беше по-поносимо за гледане от вечерните им упражнения, когато сядаха с кръстосани крака, с ръце на коленете и се взираха в безкрая с празни погледи. Доколкото човек можеше да види, те никога не правеха нещо особено, но нито един човек в лагера не знаеше какво мислят и всички се държаха колкото може по-надалече от тях. Дори Девите гледаха да не им се навират в краката.