Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Надеждата му се стори нищожна, но не можа да измисли нищо друго. Чейс каза, че в блатото ще са на сигурно място, но не уточни как. Това беше единственото, което можа да измисли. Калан не се поколеба. Поведе коня си право напред през водата, като дръпна зад себе си и коня на Зед. Ричард заедно с коня на Чейс вървеше точно зад нея, погледът му следеше пътеката зад тях, между дърветата забеляза движение. Водата не изглеждаше по-дълбока от три-четири фута, с тинесто дъно. Докато конят на Калан си проправяше път напред, приближавайки се уверено към острова, един бурен се откъсна от корена си и се понесе към повърхността на водата.
Тогава Ричард видя змиите.
Във водата, точно под повърхността, се извиваха тъмни тела, които ги обграждаха от всички страни. Някои повдигаха глави и червените им езици проблясваха във влажния въздух. Тъмнокафявите им тела бяха обсипани с неправилни петна с цвят на мед, почти невидими в тъмната вода. При движенията им водата почти не помръдваше. Ричард никога не беше виждал по-големи змии. Калан не сваляше поглед от острова пред тях и още не ги беше видяла. Сушата беше твърде далеч. Знаеше, че няма да успеят да стигнат там, преди змиите да ги нападнат.
Ричард се обърна и погледна зад себе си, за да прецени дали могат да се върнат обратно на брега. На мястото, където бяха напуснали пътеката, се бяха събрали тъмните фигури на преследвачите на сърца, зъбеха се и ръмжаха. С наведени напред глави огромните черни туловища пристъпваха напред-назад, искаха да влязат във водата, да стигнат до плячката си, но вместо това само надаваха вой.
Ричард потопи острието на меча си във водата, оставяйки го да направи малка диря и се приготви да нанесе удар на първата змия, престрашила се да се приближи достатъчно близо. Тогава се случи нещо неочаквано. Щом мечът докосна водата, змиите внезапно се обърнаха назад и с неспокойни движения забързаха с всички сили в обратната посока. Магията на меча някак си ги плашеше. Нямаше представа защо тя им подейства така, но се радваше, че се случи.
Проправяха си път между огромни дънери, забити като статуи в тинята. Отместваха в движение увивните растения и прорасналия на ленти мъх. Стигнаха до по-плитко място във водата и върхът на меча му престана да докосва повърхността й. Змиите моментално се стрелнаха назад. Той се наведе, връщайки острието обратно във водата, и змиите отново обърнаха посоката, очевидно нямаха желание да си имат работа с тях двамата. Ричард се запита какво ли ще стане, когато стъпят на земята. Дали змиите щяха да ги последват там? Дали мечът щеше да ги държи далеч от тях и на сушата? Това можеше да се окаже не по-малък проблем от преследвачите на сърца.
Докато конят на Калан се изкачваше към острова, нивото на водата слезе под корема му. В центъра на острова се виждаха няколко тополи, а от другата му страна сушата беше опасана от кедрови дървета, но като цяло преобладаваха тръстики и ириси. За да види какво ще стане, Ричард извади меча от водата по-рано, отколкото трябваше. Змиите се спуснаха към него. Щом той излезе от водата, някои от тях се обърнаха и се отдалечиха, някои тръгнаха по бреговата линия, но нито една не го последва на сушата. Ричард положи Зед и Чейс под тополите в тъмнината. От раницата си извади мушама, която завърза за дърветата така, че да се образува неголям навес. Всичко беше мокро, но тъй като нямаше вятър, непромокаемият плат отклоняваше по-голямата част от дъжда от тях. Засега нямаше как да напалят огън, тъй като всички дървета наоколо бяха мокри. Добре че нощта не беше студена. Във влагата на мрака се чуваше постоянното крякане на жабите. Ричард сложи няколко дебели свещи върху едно дърво, за да имат малко светлина под навеса.
И двамата се заеха със Зед. Не се виждаше никаква външна рана, но той все още беше в безсъзнание. В състоянието на Чейс също нямаше промяна.
Калан удари Зед по челото.
— Не е добър знак, когато очите на един магьосник са затворени така. Не знам какво можем да направим.
Ричард поклати глава.
— Нито пък аз. Можем да се радваме, че нямат треска. Може би в Южния град има лечител. Ще направя носилки, които да вържем за конете. Мисля, че би било по-добре, отколкото да продължат като днес.
Калан извади още две одеяла, с които завиха приятелите си, за да им е топло; после двамата с Ричард седнаха близо до свещите, около тях се чуваше плисъкът на водата. На пътеката, назад в черното между дърветата, ги чакаха няколко чифта пламтящи жълти очи. Те се придвижваха напред-назад заедно с огромните туловища на преследвачите на сърца. От време на време Ричард и Калан чуваха безнадеждно скимтене. Те не сваляха поглед от зверовете от другата страна на тъмната вода.