Далечно царство
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечно царство». Краткое содержание книги:
— В някои отношения беше по-лесно, когато нашите… думи… бяха по-малко.
— В кои отношения? — запитах аз. Диос поклати глава и каза:
— Няма значение.
Въпреки че не отговори на въпроса ми, знаех какво има предвид. От времето, когато я целунах на брега, бях станах изключително внимателен. Възможността да си говорим вече ме привличаше по-силно, отколкото страстта. От непринудените ни разговори разбрах, че сме станали приятели. После се сближихме още повече, а когато Диос ми разказа за пътуването и пленяването си, изпитах нужда да й разкажа и за нашата цел.
— Далечното царство! — възкликна тя. — Наистина ли си решил да го намериш? — Очите й бяха пълни с възхита и благоговение.
— Ако волята на боговете е такава — отговорих аз.
— Сигурен съм, че е такава — каза тя, — иначе нямаше да стигнеш чак дотук. В Салкей казват, че когато нашият народ и всички други народи се обединят с Далечното царство, ще настъпи краят на всякакво насилие. Няма да има никакви убийства, никакви войни.
— Никакви войни? — Засмях се. — Хубава мисъл. Страхувам се обаче, моя прекрасна Диос, че войната е постоянна злочестина и няма нищо общо с тъмните сили, които, както казват, се борели срещу просветения народ на Далечното царство. Войната може да е магия. Дори лоша магия. Но убиването е естествено състояние на всички същества. То не се нуждае от помощта на тъмни сили.
Вместо отговор Диос ми посочи извора, който бълбукаше в корените на голямото дърво под нас. Една хиена се правеше на уплашена до смърт от някаква тлъста млада маймунка.
— Тук не е така — каза Диос.
Не можех да възразя нищо.
После, съвсем неочаквано, Диос заяви:
— Трябва да го видя. Ще дойда с теб.
— Невъзможно! — възразих аз разтревожен.
— А какво ще правиш с мен? — попита тя. Основателен въпрос, който от известно време избягвах да си задам. — Не можеш да ме изпратиш в Салкей. Не можеш да се върнеш обратно… много е далече; няма никакъв начин да се присъединя и към някой търговски керван, защото в тази безлюдна страна няма кервани. За теб единствената възможност е да вървиш напред. Значи най-разумно е да ми дадеш оръжие — аз съм опитен войн, както всички жени в Салкей — и да ти помагам по време на пътуването, вместо да съм просто допълнително бреме.
Отново нямах какво да възразя. Засмях се, а тя се обиди, така че й обясних колко ми напомня за моята собствена сестра, Рейли, с войнишкия й навик да говори ясно и само по същество.
— Сестра ми ще ти хареса — казах аз.
— Сигурна съм, че ще ми хареса — каза тя. Или поне така ми се стори, защото говореше толкова тихо, че не бях сигурен.
— Моля? — попитах аз.
Тя отвори уста да отговори, после поклати глава.
— О, Амалрик! Всички Орисианци ли са такива?
— Какво искаш да кажеш?
— Стига вече! — изкрещя тя. — Какво трябва да направи една жена, за да получи целувката, която си й обещал?
И се хвърли върху мен. Беше малка, но ме събори на земята, устните й се впиха в моите. За момент се сащисах но само за момент, тъй като пламенната женска плът притисната о мен, и огънят, който толкова дълго беше тлял, избухнаха. Задърпахме дрехите си, докато помежду ни не остана нищо. Претърколих се върху нея, тя разтвори широко крака и подигна бедра, за да ме поеме. Обезумях. Усетих съпротива, чух стенание и реших, че е от болка; опитах се да се отдръпна. Но ръцете й ме хванаха за хълбоците и ме задърпаха още по-навътре Съпротивата изчезна, лудостта отново ме завладя и аз продължих все по-бързо и по-силно. Бедрата ни се удряха, устата и ръцете ни се търсеха като побеснели.
Любихме се цяла нощ. Сутринта се изкъпахме, закусихме набързо, отделихме се от другите и пак се любихме до пълно изтощение. С всеки изминат ден страстта ни се усилваше, както и нашата любов. Вече не се поставяше въпросът дали тя трябва да участва в пътешествието. Сега ви казвам, че ако бях върховен жрец, бих направил такава силна магия, която да ме върне в онези дни с Диос в спокойната пустош на тайнствения кратер. Бих живял там с нея до края на земните си дни.
Не зная колко дни престояхме там, защото бях прекалено погълнат от Диос, за да ги броя. Но когато дойде краят, загубих нещо ценно, нещо, което вече никога не можах да намеря през целия си дълъг живот.