Време да убиваш [A Time to Kill-bg]

— По-рано при теб ли работеше?

— Да, но май не си го виждал. Постъпи в кантората две години преди да се оттегля. Млад е, сега подхвана трийсетте. Бива го, енергичен е и здраво пипа.

— По-рано при теб ли работеше?

— Нали ти казах. Опитен е за неговата възраст. Това не е първото му дело за убийство, но ми се струва, че за първи път ще пледира за временна невменяемост.

— Това ме радва. Не искам някой да ми задава много въпроси.

— Харесва ми твоята самоувереност. Почакай само да зърнеш областния прокурор.

— Нещо ме притеснява тази работа. Два пъти сме я опитвали, а няма никакъв резултат.

— Ти сигурно си най-скромният лекар, когото съм срещал — смаяно поклати глава Лусиен.

— И най-бедният.

— А се предполага да си надут и високомерен. Ти си специалистът. Дръж се като такъв. Кой смяташ, че ще постави под съмнение професионалното ти становище в Клантън, щата Мисисипи?

— Прокуратурата си има свои експерти.

— Ще извикат един психиатър от Уитфийлд. Няколко часа ще преглежда подсъдимия, след това ще се яви на процеса и ще свидетелства, че подсъдимият е най-нормалният човек, когото е срещал. Той никога не е виждал подсъдим, който е невменяем от юридическа гледна точка. За него луди не съществуват. Всичко живо е ощастливено със съвършено душевно равновесие. Уитфийлд гъмжи от нормални, освен когато се отнася за данъци, тогава половината щат е луд. Ще го изхвърлят от работа, ако започне да разправя, че подсъдимите са луди. Това е той, твоят противник.

— И съдебните заседатели веднага ще ми повярват.

— Ще се държиш, сякаш никога преди не си се занимавал с такова дело.

— Не беше едно, а две, забрави ли? Един изнасилвач и един убиец. Остави какво съм разправял, нито единият, нито другият бяха луди. Сега и двамата са на топло, където им е мястото.

Лусиен отпи голяма глътка и се втренчи в златистата течност и плаващите ледени кубчета.

— Ти обеща да ми помогнеш. Бог ми е свидетел, че ми дължиш тази услуга. Колко пъти съм те развеждал?

— Три пъти. И всеки път оставам без цент в джоба.

— И трите пъти си го заслужаваше. Или трябваше да отстъпиш, или щяха да те съдят и да обсъждат навиците ти при открити врати.

— Не съм забравил.

— Колко клиенти или пациенти съм ти пращал през всичките тия години?

— Не стигаха да плащам издръжката след развода.

— Спомни си случая с оная дама, чието лечение се състоеше главно в седмични сеанси на твоята кушетка. Оня, дето те подпомагаше в тази твоя подсъдна дейност, отказа да те защитава и ти се обърна към скъпия си приятел Лусиен, който уреди въпроса за няколко долара и до съд не се стигна.

— Липсваха свидетели.

— Да, беше само дамата. И съдебните архиви, където можеше да се види, че съпругите ти са искали развод заради прелюбодеяния.

— Не успяха да го докажат.

— Нямаха никаква възможност. Но ние не искахме те да опитат, нали?

— Добре де, хайде стига. Казах, че ще помогна. А какво ще кажеш за разрешителното ми да практикувам?

— Ти да не си развил страхова невроза?