Време да убиваш [A Time to Kill-bg]

— Тоя лекар ли е? — попита Джейк, сядайки до Лусиен.

— Психиатър — отвърна гордо Лусиен.

— Той ли ти помогна да ги опразните? — кимна Джейк към бутилките.

— Аз му помогнах. Пие като смок, но не му личи.

— Това е утешително.

— Ще ти хареса. Пък и съвсем евтино ще излезе. Дължи ми една услуга. Няма да ти струва нищо.

— Вече ми хареса.

— Ще пийнеш ли нещо? — Лицето на Лусиен беше зачервено, както и очите му.

— Не. Сега е три и половина следобед.

— Тъй ли! А какъв ден сме?

— Сряда. Дванайсети юни. Откога пиете?

— Сигурно има трийсет години. — Лусиен се засмя и разклати ледените кубчета.

— Питам за днес.

— Почнахме от закуска. Какво значение има?

— Той работи ли?

— Не, пенсионира се.

— По свое желание ли?

— Искаш да кажеш да не са го лишили от права?

— Именно.

— Не. Разрешителното му си е у него, препоръките му са безупречни.

— Звучи наистина безупречно.

— Пиенето го довърши преди няколко години. Пиенето и издръжките. Аз му уреждах разводите. Беше стигнал до положение целият му доход да отива за издръжка на съпруги и деца и той заряза работата.

— Как се оправя?

— Ами какво да ти кажа, спестява си по нещичко. Успява да го скъта от съпруги и алчните им адвокати. Много благ и симпатичен човек.

— Точно такъв му е и видът.

— Има и друго — от време на време продава по малко опиум, но само за отбрани заможни клиенти. Е, не точно опиум, малко наркотици, но той има законно право да предписва! Не е съвсем незаконно, само малко неетично.

— Защо е дошъл?

— Отбива се понякога. Живее в Джаксън, но го мрази. Обадих му се в неделя, след като говорих с теб. Иска да се срещне час по-скоро с Хейли, още утре, ако е възможно.

Докторът изсумтя и се обърна на една страна, люлката се разклати, той отново се размърда и продължи да хърка. Протегна десния си крак и стъпалото му закачи един дебел клон от храстите. Люлката отскочи и изхвърли добрия доктор на верандата. Главата му чукна в дървения под, а десният крак остана впримчен в края й. Лицето му се сви в гримаса, закашля се и отново захърка. Джейк инстинктивно се спусна към него, но се спря, защото видя, че не се е наранил и продължава да спи.

— Остави го на мира. — Лусиен се задави от смях, плъзна кубче лед по пода, но не успя да улучи доктора по главата. Второто кубче го удари точно по върха на носа.

— Страхотен удар! — ревна Лусиен. — Събуждай се, пияницо!

Джейк се запъти към колата си, слушайки как неговия предишен шеф се смее, ругае и замеря с ледени кубчета доктор У. Т. Бас, психиатър, свидетел на защитата.