Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
— Клановете винаги са ни създавали проблеми — съгласи се генералът. — Ханзата гарантирала ли им е официално независимост?
— Никога. Те сами се обявиха за свободни и от векове действат като такива. Сега обаче това необосновано ембарго от тяхна страна може да стане повод за разрешаване на проблема с клановете веднъж завинаги.
Бойните компита продължаваха да маршируват по коридора в очакване на разпращането си по бойните кораби на ЗВС. В момента в корабостроителниците на астероидния пояс се конструираха шейсет манти разбивачи и много от компитата щяха да заемат местата си на борда им. Плановете срещу хидрогите се осъществяваха според разписанието, но спънките със скитниците пораждаха куп нови затруднения. Като председател на Ханзата Базил не можеше да го позволи.
— В една изпълнена с усложнения и поражения война би трябвало да си позволим втора кампания, която лесно ще спечелим. Да си създадем неприятел, когото можем да победим и да го разгромим окончателно. Народът ще възприеме това като крачка напред, като победа — независимо че не е най-важният проблем.
— Но хидрогите…
— Хидрогите са ударени с още три кликиски факела. А да разгромим неконтролируемите скитници ще е нов светъл ден за Ханзата. Не сте ли съгласен, генерале?
Ланиан не изглеждаше напълно убеден.
— Аз… надявам се, сър. Това е значителен политически завой. До този момент не сте пледирали за такава открита агресия.
— Досега, генерале, нещата в Спиралния ръкав се развиваха достатъчно гладко, за да предпочитаме изтънчени действия. Сега обаче основните елементи не действат като добре сглобен часовник и се нуждаем от здрава ръка, за да наместим механизмите. — Той се усмихна криво. — Само искам всеки да застане в редицата, за да продължим уверения си марш към бъдещето.
— Да, господин председателю.
Ще предприемем кампания за представяне на скитниците като смъртна опасност, ще изтъкнем колко много пъти са злоупотребявали с доверието на човешката раса. Настоящото им ембарго е само най-крещящият пример. Не забравяйте, че на наша страна са всички високи морални съображения и всякакви средства за завръщането на клановете в голямото семейство на човешката раса са напълно оправдани. Мислете съзидателно. Бъдете безжалостен, но очертайте план.
Щом Ланиан кимна в знак на съгласие, Базил му махна с ръка.
— Свободен сте, генерале. Ще остана да погледам компитата още малко.
51.
Патрик Фицпатрик III
Фицпатрик се приведе и скептично огледа скитническия прихващач, над който се извисяваха пръстените на Оскивъл.
Зет Келъм се намести на седалката на пилота, закопча ловко колана си и пръстите й зашаваха по контролното табло. После погледна нетърпеливо над рамото си.
— Смяташ ли да влизаш, Фици? Или вас зевесетата дори не са ви научили как да си закопчавате коланите?
— Може би не мога да повярвам, че ме водиш на разходка.
— Приеми го като образователно упражнение. Писна ни от вашата некадърност.
Докато той търсеше подходящ отговор, Зет разкопча с насмешлива усмивка колана си, след което отново го закопча и обясни с подчертано назидателен тон:
— Наблюдавай ме, ако не ти е ясно. Пъхни този край, докато щракне. Опъни колана, ако искаш да го стегнеш.
Фицпатрик се метна на седалката на втория пилот.
— Пилотите на ЗВС са достатъчно обучени, за да нямат нужда от предпазни средства.
— Аха! В такъв случай сигурно много пъти си си натъртвал главата при твърдо кацане. Възможни са твърде много непредвидености, така че не е зле да се подготвиш поне за някои.
Тя включи контролните уреди и люкът се затвори със съскане. Това напомни на Фицпатрик за капак на ковчег… и за спасителната капсула, в която беше заклещен, когато го намери Зет.
— Не се ли боиш, че ще те нападна и ще ти открадна корабчето?
Тя повдигна вежди.
— Да избягаш с прихващач? Прекалено амбициозно от твоя страна. Колко века смяташ, че ще са ти необходими, за да стигнеш до най-близката планета на Ханзата? — Той прехапа устна и се навъси. — Освен това, ако допускаш, че ще ти е толкова лесно да се справиш с мен… е, хайде, опитай.
Тя издигна прихващача от площадката за кацане и се измъкна на заден ход от хангара. След това се завъртя и полетя към чакълестите пръстени на Оскивъл с тренирана лекота. Той се загледа през предното стъкло.
— Къде отиваме?
— Искам да ти покажа нашите съоръжения, за да разбереш колко труд сме вложили в този комплекс, макар да се досещам, че не си от тези, които лесно се впечатляват.
— С положителност не и от нещо направено от чергари.