В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)

Личността на човека трябва да бъде безропотен и послушен слуга на неговото висше „Аз“. И всеки път, когато личността страда или се засягат интересите й, това е добре, защото изпъкването на личността засенчва това, за което тя съществува, като събирач на необходимия материал и опит за Индивидуалността на човека. Трагедията на въплътените е в това, че потапяйки се изцяло в интересите на личността, живеейки само за тях, човек със смъртта на личността си не оставя нищо за себе си, с което да живее в Надземното, където изчезва и се прекратява всичко, с което обикновено живее човек на земята. Дълбокото значение на изкуствата е в това, че чувствата, емоциите и преживяванията, свързани с тях, бидейки явления от чисто духовен характер, се пренасят в Тънкия свят и служат на човека като материал, с който той ще живее и с който ще задълбочава и развива заложеното в него направление. Във висше разбиране дори преживяванията в Дева Чан са илюзия на Майя, сънища, макар и ярки и напрегнати, и още по-обагрени и пълни, отколкото земните сънища. Освобождаването от всички видове Майя е задача на Архата. Достигането на степента непрекъснатост на съзнанието е свързано с решаването на тази задача. (6.346)

Ако разчленим свойствата и особеностите на личността и Индивидуалността и подложим на анализ едната и другата ще се види, че личността — това е външния човек с неговото социално положение, работа, семейство, както и психическия му живот, изпълнен с подробности от текущия му живот: отношения към хората, симпатии и антипатии, и външните наслоения на възпитанието и образованието. Тук са и неговите постоянно изменящи се Сканди — с други думи всичко онова, което обикновено се възприема като самия човек. При болшинството именно този външен човек преобладава със своя облик, защото неговият вътрешен свят е изцяло запълнен с елементите на външния свят и реакциите на съзнанието спрямо него. Има хора, в чието съзнание този външен човек и другият — вътрешният, представляващ израз на Индивидуалността, са уравновесени и нито един от тях не преобладава или господства. Но има хора, при които преобладава Индивидуалността на вътрешния човек, който е господар на външния. И това е скритият човек в човека — това, което се облича от външния човек, от неговата личност, за да може той или тя да изпълни поставената задача на поредното въплъщение. В Индивидуалността се съдържат всички висши качества на духа, подлежащи на съхранение за проявяване във високите планове на Битието. Всички висши стремежи и импулси произлизат от нея. Тя не умира със смъртта на своите обвивки, а събира чрез всяка от тях онези придобивки, които биха могли да бъдат извлечени от нея от съответстващите им светове. Ние се интересуваме от живота на Индивидуалността, от нейния ръст и развитие, които често вървят в разрез с желанията и стремежите на външния човек и неговите интереси. Обикновено става така, че нещо твърде неприятно и тежко за личността е полезно и необходимо за Индивидуалността. И тогава личността страда. Но многото страдания дават на Висшата Триада необходимия й опит и знания и приближават възможността за пренасяне на съзнанието в нейната сфера, което означава достигането на онази степен на развитие, характеризираща се с непрекъснатост на съзнанието, т.е. с безсмъртие. При освобождаването от физическото тяло яркият личен свят на човека и личното съзнание постепенно угасват и се видоизменят. Личността умира при всяко развъплъщаване, но остатъци от личното съзнание могат още дълго да замърсяват пространството. Така е с обикновените хора. Но с всяко ново въплъщаване Индивидуалността расте и натрупва толкова необходимите й елементи на непреходното. При Нашите хора Индивидуалността вече преобладава над тяхната временна личност и нейните обикновени земни интереси. Когато е било казано: „Моето Царство не е от този свят“, се е имало в предвид безсмъртната Индивидуалност и светът на нейните прояви. Понякога тя може да прояви пълно и ярко своята същност в земния свят и тогава се появява Велик дух, изпълняващ Своята Мисия в земно тяло. В действителност всеки човек идва на Земята с определена задача. Но често смъртната личност, завладяна изцяло от земните интереси и насочила усилията си единствено към тях, забравя за висшата си задача, за мисията на своя живот, заради която именно се е въплътила и тогава цялото въплъщение преминава безцелно, не донасяйки набелязаните следствия. Ще бъде особено полезно да се разгледа щателно какви именно особености са присъщи на Индивидуалността на човека, за да бъдат подхранени и да им се създаде възможност за по-нататъшно развитие. Личността е само слуга, ако щете и роб на Индивидуалността. Робът се страхува от стопанина си, а личността — от своя господар — безсмъртната Индивидуалност. (6.384)