Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)

Излишно е да казваме, че докато правехме проучването, ни се искаше все повече да се запознаем с Плантар. В началото това изглеждаше почти невъзможно. Плантар бе неоткриваем, поне за нас като частни лица. Сетне, в началото на пролетта на 1979 г. Би Би Си ни възложи нов филм за Рен Льошато. Тъкмо като хора, работещи за Би Би Си, успяхме най-после да се свържем с Плантар и с Братството на монасите от Сион.

Най-напред да издири Плантар се зае една англичанка, журналистка, живееща в Париж и работила често за Би Би Си. Тя имаше много връзки в цяла Франция и чрез тях се опита да открие Братството от Сион. Започна от масонските ложи и парижките езотерични общества и както и можеше да се очаква, се натъкна на плътна завеса от мистификации и противоречия. Един журналист например я предупредил, че който се захване със Сион, рано или късно бива убиван. Друг неин колега пък й казал, че орденът е съществувал само през средновековието и днес от него не е останало нищо. Същевременно обаче официален представител на Великата ложа Алпина й обяснил, че Сион е съвременна организация, каквато не е имало в миналото.

Напредвайки малко по малко през тези оплетени лабиринти, журналистката най-сетне се добрала до Жан-Люк Шомьой, взел за едно списание интервю от Плантар и писал много за Сониер, Рен Льошато и Братството на монасите от Сион. Той й казал, че не е член на ордена, но можел да се свърже с Плантар и по всяка вероятност да ни уреди среща с него. Междувременно предоставил на сънародничката ни и други сведения.

Според Шомьой Братството на монасите от Сион не било „тайно общество“ в тесния смисъл на думата. То просто не искало около него, дейността и членовете му да се вдига шум. Регистрацията в „Журнал офисиел“ била фалшива и била пусната от хора, отцепили се от ордена. Според Шомьой и уставът, предоставен на полицията, също бил фалшив и бил „скалъпен“ от същите отцепници.

Шомьой потвърди подозренията ни, че Сион има амбициозни политически планове за близкото бъдеще: според него само след няколко години Франция щяла да бъде разтърсена от коренни промени, които щели да подготвят почвата за народна монархия с крал от династията на Меровингите. Пак според Шомьой в дъното на тези промени щял да бъде Сион, както е било столетия наред. Орденът се обявявал срещу материализма и щял да възстанови „истинските ценности“, ценности от духовен, а може би и езотеричен характер. Според думите на Шомьой тези ценности били предхристиянски въпреки привидната християнска насоченост на Сион и декларираната в устава на ордена вярност към католицизма. Шомьой твърдял, че в момента велик магистър на ордена е Франсоа Дюко-Бурже. На въпроса как Дюко-Бурже съчетава католическия традиционализъм с предхристиянските ценности той отвърнал доста загадъчно: да сме питали самия абат Дюко-Бурже.

Шомьой наблегнал, че Братството на монасите от Сион е основано много отдавна и че членската му маса е голяма. Сред хората, членуващи в ордена, имало представители на различни прослойки и професии, които наред с възстановяването на династията на Меровингите си поставяли и други цели. На това място Шомьой направил пред английската журналистка твърде странно изявление: че не всички членове на Братството на монасите от Сион били евреи. Подтекстът на думите му е ясен: макар и малко, в ордена има и евреи. Отново бяхме изправени пред доста озадачаващо противоречие. Дори и уставът да бе фалшификат, как орден, в който членуват евреи, е оглавяван от велик магистър, привърженик на крайния традиционализъм в римокатолическата църква и близък приятел на Марсел Льофевр, прочут с изявленията си, които са само на крачка от антисемитизма?