Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
Той веднага взе решение. Не можеше да си представи, че ще има по-благоприятен момент от този. Избраницата му едва ли някога щеше да изпитва по-нежни чувства и по-голямо безпокойство за него, а той едва ли някога щеше да бъде по-богат (не му се вярваше, че тя е толкова безразлична към състоянието му, колкото твърдеше). Джонатан Стрейндж предположи, че трябва да има приличен интервал от време между погребението на баща му и предложението за брак. Три дни му се сториха достатъчни, затова рано сутринта на четвъртия той нареди на лакея си да приготви багажа му, а на коняря — да оседлае коня му, и потегли към Глостършир.
С него тръгна новият прислужник. Джонатан Стрейндж бе разговарял с него надълго и нашироко и го смяташе за енергичен, съобразителен и способен. Новият прислужник се радваше, че младият господар е избрал тъкмо него (макар в суетата си да смяташе, че друго не би могло да се очаква). Но сега, след като премина етапа на повалянето на великана — тоест излезе от мита и навлезе в трудовото ежедневие, — може би ще бъде по-уместно да го наричаме с рожденото му име, както правим с всеки простосмъртен. Неговото беше Джеръми Джоунс.
През първия ден двамата преживяха обичайните приключения, които се случват на всеки пътешественик: скараха се с човек, насъскал кучето си по тях без никаква причина, и се разтревожиха за коня на Стрейндж, който започваше да показва признаци на неразположение, но след по-обстоен преглед установиха, че е в отлично здраве. Сутринта на втория ден те поеха през красива местност от полегати хълмове, заснежени гори и чисти, цветущи на вид ферми. Джеръми Джоунс беше погълнат от това да усвоява степента на надменност, подобаваща на слуга на джентълмен, наскоро наследил значително състояние, а Джонатан Стрейндж бе унесен в мисли за мис Удхоуп.
С наближаването на деня, когато щеше да я види отново, той започна да се съмнява в надеждите си на топъл прием. Утешаваше го мисълта, че любимата му е в компанията на брат си — добрият мил Хенри не виждаше нищо лошо в плановете на Стрейндж за брак и със сигурност не преставаше да окуражава сестра си да приеме предложението му. Но Стрейндж се съмняваше в мнението на приятелите, у които Арабела бе отседнала. Те бяха енорийски свещеник и жена му. Джонатан Стрейндж не знаеше нищо за тях, но изпитваше вроденото недоверие на всички млади, богати и разглезени господа към членовете на духовенството. Кой можеше да предположи какви идеи за изключителни добродетели и ненужни саможертви й внушават?
Ниското слънце удължаваше сенките. По клоните на дърветата и по земята блестяха лед и скреж. Стрейндж видя самотен труженик в полето и си спомни за семействата, които живееха от земята си и за чиято участ мис Удхоуп постоянно се тревожеше. В главата му се оформи въображаем разговор. „А какви са намеренията ви по отношение на вашите арендатори?“ — ще попита тя. „Какви са намеренията ми?“ — ще каже той. „Да — ще отвърне тя. — Как смятате да облекчите теглото им? Вашият баща е измъквал от тях всяко пени, правел е живота им непосилен.“ „Знам, че е така — ще каже Стрейндж. — Никога не съм одобрявал действията на баща си.“ „А намалихте ли арендата им? — ще попита тя. — Говорихте ли с църковното настоятелство? Помислихте ли за старопиталища и училища за децата?“
„Наистина много неразумно от нейна страна да говори за аренди, старопиталища и училища — мрачно си помисли Стрейндж. — В края на краищата, баща ми почина едва миналия вторник.“
— Странна работа! — отбеляза Джеръми Джоунс.
— А? — сепна се Стрейндж и забеляза, че са спрели пред бяла порта. Край пътя имаше спретната къщурка, боядисана в бяло. Беше построена наскоро, имаше шест стени и готически прозорци.
— Къде са хората? — попита Джеръми Джоунс.
— Какво? — учуди се Стрейндж.
— Това е пътен кантон, сър. Виждате ли, ето я табелата, на която пише каква такса трябва да се плати. Но няма жива душа. Да оставя ли шест пенса?
— Да, да. Както намериш за добре.
Джеръми Джоунс остави парите на прага на къщата и отвори портата, за да може той и господарят му да минат. Стотина ярда по-нататък се виждаше село. Имаше стара каменна църква, окъпана в златиста зимна светлина, алея със стари дървета, водеща неизвестно накъде, и към двадесет каменни къщички, от комините на които излизаше дим. Покрай пътя течеше поток. Бреговете му бяха обрасли със суха жълта трева, по чиито стръкчета блестяха ледени висулки.