Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
— Моля за извинение, сър, но дали не можете да отведете конете по-надалеч? Те вдигат голям шум с тропота и пръхтенето си.
— Но… — започна Стрейндж.
— Тихо, сър! — прошепна мъжът. — Гласът ви! Много високо говорите! Ще го събудите!
— Да го събудя ли? Кого?
— Човека под плета, сър. Той е магьосник. Не сте ли чували, че ако събудите магьосник, преди да се е наспал, сънищата ще излязат от главата му и ще се разпилеят по света?
— А кой знае какви ужасии сънува! — добави друг мъж, също шепнешком.
— Но как… — понечи да каже Стрейндж. Отново няколко души от тълпата се обърнаха, възмутено се намръщиха и му направиха знаци да говори по-тихо.
— Но откъде знаете, че е магьосник? — попита той шепнешком.
— О, преди два дни дойде в Монк Гретън, сър. Разправи на всички, че е магьосник. Първия ден подлъга няколко деца от селото ни да откраднат хляб и бира от килерите на къщите си и да кажат, че ще ги носят на Кралицата на феите. Вчера го намерихме да се скита в земите на Фаруотър Хол, най-голямото тукашно имение. Мисис Мороу, стопанката, му плати да й предскаже бъдещето, но той й казал само, че синът й, капитан Мороу, е убит от французите. И сега бедната дама е на легло и казва, че няма да стане, докато е жива. Затова, сър, ни дотегна от този човек. Искаме да го прогоним. А не си ли тръгне, ще го изпратим в приют за бедни.
— Е, звучи съвсем разумно — прошепна Стрейндж. — Но това, което не разбирам, е…
Точно в този момент мъжът под плета отвори очи. Тълпата издаде тиха всеобща въздишка и няколко души отстъпиха назад.
Мъжът се измъкна изпод плета. Това не беше лесна работа, защото отделни части от плета — клонки, тръни, листа, — през нощта се бяха заплели в дрехите, краката и косата му или от леда бяха полепнали по него. Той седна. Ни най-малко не се учуди от насъбралата се публика; всъщност дори като че ли очакваше да я види. Огледа тълпата и няколко пъти шумно подсмръкна и изсумтя.
Мъжът прокара пръсти през косата си, за да я очисти от сухите листа, клони и множеството тръни.
— Протегнах ръка — промърмори той, без да се обръща към никого конкретно — и реките на Англия потекоха в обратна посока.
Магьосникът разхлаби шала на врата си и извади няколко паяка, които се бяха приютили под дрехите му. Докато правеше това, вратът му се оголи и се видя странна рисунка от сини линии, точки, кръстчета и кръгове. После той отново омота шала около врата си и завършил тоалета си, доволно се изправи на крака.
— Казвам се Винкулус — заяви той. Като се имаше предвид, че бе прекарал нощта на открито под плета, гласът му прозвуча забележително високо и ясно. — Вече десет дни вървя на запад и търся човек, комуто е отредено да стане велик магьосник. Преди десет дни видях портрет на този човек и сега по някои тайни признаци мога да заключа, че това си ти!
Всички се обърнаха да видят кого има предвид.
Мъжът в овчарския кожух и множеството шалове се приближи към Стрейндж и го дръпна за палтото.
— Това сте вие, сър — каза той.
— Аз? — попита Стрейндж. Винкулус се приближи към него.
— В Англия ще се появят двама магьосници… — каза той.
— Ясно — прекъсна го Стрейндж. — И кой съм аз — първият или вторият? Не, не ми казвайте. Няма значение. Участта и на двамата е еднакво зловеща. За човек, който иска да ме убеди да стана магьосник, съвсем не представяте бъдещия ми живот в розови краски. Надявам се скоро да се оженя и живот в тъмна гора сред крадци и убийци би бил, меко казано, крайно неподходящ за мен. Предлагам ви да изберете другиго.
— Не аз съм те избрал, магьоснико! Ти си избран много отдавна.
— Е, който и да ме е избрал, ще остане разочарован. Винкулус не обърна внимание на тази забележка и здраво стисна поводите на коня на Стрейндж като предпазна мярка срещу възможното бягство на собственика му. След това започна да рецитира цялото пророчество, което вече бе изрекъл веднъж пред мистър Норел в библиотеката на „Хановер Скуеър“.
Стрейндж посрещна думите му с не по-голям ентусиазъм отпреди и когато Винкулус млъкна, младият джентълмен се наведе от коня си и бавно и ясно каза:
— Аз не разбирам нищо от магии!
Винкулус се замисли, сякаш бе готов да признае, че това е сериозно препятствие пред кариерата на един бъдещ магьосник. За щастие тутакси намери разрешение на проблема: бръкна в пазвата си и извади някакви листа хартия с полепнала по тях слама.