Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
Вбесих се от язвителното му чувство за хумор.
— Върни се на въпроса, Емилито, и ми кажи какво всъщност става — изкрещях аз.
— Извинявай, мислех, че ще ти е забавно да си припомниш какви си ги вършила, но явно съм сбъркал. Ние от своя страна страхотно се забавлявахме с твоите щуротии. Години наред сме се смели на всичките неволи и изпитания, които се стовариха на Джон Майкъл Абелар само задето беше сбъркал вратата и се натъкна на едно голо момиче, когато всъщност искаше само да се изпикае. — Той направо се превиваше от смях.
Не виждах нищо смешно. Яростта ми стана толкова гигантска, че ми се искаше да го размажа с няколко удара и добре отмерени ритника. Той ме погледна и отстъпи назад, явно усетил, че съм на път да избухна.
— На теб не ти ли изглежда безумно смешно, че Джон Майкъл трябваше да мине през ада с всичките проблеми, които му се стовариха, само защото бе искал да се изпикае? Това е общото между мен и нагуала: но докато аз намерих само едно полуумряло пале, той намери едно абсолютно откачено момиче. И двамата носим отговорността за тях до края на живота си. Като видяха какво ни се случи, останалите членове на нашата група така се уплашиха, че се заклеха никога да не отиват да се облекчават някъде, без преди това да са проверили триста пъти мястото. — Той отново избухна в такъв смях, че трябваше да закрачи напред-назад, за да не се задави.
Като видя, че аз дори не се усмихвах, той се усмири.
— Ами… да продължаваме тогава — каза той, съвзел се. — Веднъж, след като бе установена връзката, когато нагуалът те завари с вдигнати крака, негово задължение беше да те бележи, което и направи веднага. И оттогава трябваше да те следи. Той се обърна за помощ към Клара и Нелида. Първият път, когато той и Нелида те навестиха, беше през лятото, когато ти завърши гимназия и се хвана да работиш като консултант в един планински курорт.
— Вярно ли е, че той ме е открил чрез някакъв енергиен канал? — попитах аз, опитвайки се да не звуча пренебрежително.
— Абсолютно. Той беляза твоя двойник с част от своята енергия и така можеше да следи движението ти — каза той.
— Но аз изобщо не си спомням да съм ги виждала — казах аз.
— Това е, защото ти винаги си смятала, че просто имаш често повтарящи се сънища. Но те двамата наистина идваха да те видят в плът и кръв. И продължаваха да те посещават многократно в течение на години, особено Нелида. После, когато ти дойде да живееш в Аризона в резултат от нейното внушение, всички вече имахме възможност да те виждаме.
— Почакай малко, всичко това става твърде смахнато. Как съм могла да следвам внушенията й, когато дори не си спомням да съм я виждала?
— Повярвай ми, тя често ти казваше да се преселиш в Аризона и ти го стори, но естествено остана с впечатлението, че сама си го решила.
Докато пазачът говореше, мислите ми се върнаха към онзи период от живота ми. Тогава си мислех, че Аризона е мястото, където трябва да бъда. Бях използвала техниката с взиране в южния хоризонт, за да реша къде да си потърся работа, и изпитах много силно чувството, че трябва да се насоча към Тъксън. Дори в един сън някой ми каза, че трябва да работя в книжарница. Нямах особена слабост към книги и ми се стори странно, че точно с тях трябва да работя, но когато пристигнах в Тъксън, аз отидох направо в една книжарница, на която имаше обява „Търсят се служители“. Приех работата, която се състоеше в това да пиша фактури, да водя счетоводството и да подреждам книги по лавиците.
— Който и от нас да идваше да те види — продължи Емилито, — той винаги въздействаше над двойника ти, затова ни помниш смътно като насън, с изключение на Нелида. Нея познаваш по-добре и от дланта на ръката си.
Толкова хора идваха в онази книжарница, но си спомних смътно една елегантна, красива жена, която дойде веднъж и се заговори дружелюбно с мен. Това беше много необичайно, защото никой друг не ми обръщаше внимание. Тя спокойно можеше да е била Нелида.
На някакво дълбоко ниво всичко, което говореше Емилито, придобиваше смисъл. Но за рационалния ми ум всичко изглеждаше толкова невъобразимо, че трябваше да съм луда, за да го повярвам.
— Всичко, което говориш, са пълни идиотщини — казах аз по-невъздържано, отколкото бях искала.
Острата ми реакция изобщо не го смути. Той изпъна ръце над главата си и ги завъртя в кръг.
— Щом наистина смяташ, че ти говоря пълни идиотщини, ще се осмеля да ти обясня какво става с теб — каза той с предизвикателна усмивка. — Само не ми се прави вечно на малка обидена ревла.
Чух гласа си пресекливо да пищи: