Мосад (По пътя на измамата)
- Автор: Островский Виктор, Хой Клэр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Киров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мосад (По пътя на измамата)». Краткое содержание книги:
Още по-кратко: „Ние сме най-добрите“…
Почти няма световна сензация, в която те да не са набъркани.
От перфектни екзекуции до невероятни „ужилвания“ за милиони.
И всичко това само с 1200 души щат, включително секретарките и чистачките.
Най-тежкото проклятие в „Мосад“: „Дано прочета за теб във вестника!“
Е, Виктор Островски, бившият катса (оперативен офицер) го направи.
И потресе читателите в целия свят.
Френската полиция беше уведомена, че в апартамента ще се срещнат хора, които се занимават с търговия на оръжие и че единият от тях (Мухарбел) е в много опасно положение и с готовност ще говори. Полицията обаче не знаеше, че става въпрос за Карлос, нито пък, че Мухарбел е агент.
Риф каза на Мухарбел, че френската полиция ще дойде да го прибере.
— Кажи им, че искаш да се измъкнеш и да се преселиш в Тунис. Гарантираме ти, че те няма да ти създадат проблеми.
Знаеш, че няма да си в безопасност, докато Карлос се скита на свобода. Ще ти покажат снимка, на която сте двамата с Карлос, сигурно ще те питат кой е другият. Опитай се тогава да увърташ, кажи, че е съвсем обикновен човек. Те все пак ще искат да го видят и тогава ще ги заведеш при Карлос. Ще го арестуват, за да удостоверят самоличността му, а ние ще се постараем да получат пълна информация кой е той. Ще остане в пандиза за цял живот, а ти ще си живееш на свобода в Тунис.
В плана имаше гигантски несъответствия, но „Мосад“ не се интересуваше от това, стига да хванеха Карлос.
Риф поиска разрешение от Тел Авив да предаде досието на Карлос на французите, за да знаят с кого си имат работа. Основният му довод бе, че „Мосад“ им предава свой агент, а ако те не схванеха кой всъщност е Карлос, тогава Мухарбел, агентът на „Мосад“, се излага на голяма опасност.
Нещо повече, той се боеше, че дори и французите могат да се окажат в опасност, ако не се подготвят както трябва за срещата си с Карлос. В крайна сметка те не знаеха почти нищо за него.
Отговорът, даден на Риф, гласеше, че исканото досие ще се намира в специално подготвен офицер за свръзка, който ще го предаде едва когато Карлос се озове зад решетките, и то след като всичко останало бъде уговорено с французите.
С други думи, ако французите искат информация, трябва да са готови да платят за нея.
Причината французите да не бъдат предупредени за Карлос бе в дребните ежби между два от отделите на „Мосад“: „Цомет“, или както стана известен по-късно „Мелука“, който отговаряше за 35-те действащи катси на „Мосад“ и вербуваше вражеските агенти; и „Тевел“, или „Кайсарут“ — отделът за свръзка.
„Тевел“ непрекъснато се заяждаше с „Цомет“ за все повече и повече информация. Смятаха, че колкото повече дават на чуждестранните разузнавателни служби, толкова по-приятелски настроени ще са те и ще връщат жеста по същия начин. Но „Цомет“ от своя страна се инатеше, твърдейки, че информацията трябва да се дава на час но лъжичка и че всяка порция трябва да се заплаща незабавно.
Обаче в този случай, когато шефовете на отделите се събраха да обсъдят молбата на Орен Риф (по това време той беше към „Цомет“) за предаване на досието на Карлос на французите, страните си размениха ролите: „Цомет“ искаше да даде всички подробности, но „Тевел“ се заяде. Шефът на „Тевел“ използва възможността и отбеляза:
— Как така? Искате да давате информация на французите? Когато ние искаме да информираме някого, вие не позволявате. Затова сега ние няма да позволим.
Лесно можеха да се измъкнат, защото и бездруго нямаше кой да им потърси отговорност. Нямаха пряк началник. Сами си бяха законът.
В уречения ден Риф наблюдаваше как Карлос влиза в апартамента си. Хората за свръзка бяха говорили с французите, те знаеха къде да търсят Мухарбел — и го намериха. В апартамента на Карлос имаше неколцина латиноамериканци. Празнуваха.
Мухарбел пристигна с полицейска кола без обозначителни знаци и с трима френски полицаи. Двама от тях останаха с него близо до стълбите, а третият почука на вратата. Карлос отвори и цивилният полицай се представи, а той го покани да влезе. Поприказваха си около 20 минути. Карлос без съмнение се представи като изключително приятен човек, нищо особено. Никога преди не го бяха виждали, нито чували. Те смятаха, че възложената им работа е чиста формалност. Нямаше основание за излишна тревога.
По-късно Риф разказал, че толкова се изнервил от чакане, та искал да хвърли книгата и да се втурне да вика полицията. Но не го направил.
Накрая ченгето казало, че води някой със себе си, когото може би случайно познава.
— Бих искал да поговориш с него. Имаш ли нещо против да дойдеш с мен?
Тогава ченгето повикало двамата си колеги на стълбището, за да доведат Мухарбел. Щом Карлос го видял, решил, че са го предали.
Мухарбел искал да му каже да не се тревожи, защото ченгетата не знаят нищо със сигурност. Карлос се обърнал към ченгето: