Мосад (По пътя на измамата)
- Автор: Островский Виктор, Хой Клэр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Киров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мосад (По пътя на измамата)». Краткое содержание книги:
Още по-кратко: „Ние сме най-добрите“…
Почти няма световна сензация, в която те да не са набъркани.
От перфектни екзекуции до невероятни „ужилвания“ за милиони.
И всичко това само с 1200 души щат, включително секретарките и чистачките.
Най-тежкото проклятие в „Мосад“: „Дано прочета за теб във вестника!“
Е, Виктор Островски, бившият катса (оперативен офицер) го направи.
И потресе читателите в целия свят.
След като Будиа бе ликвидиран, Мухарбел уведоми Риф, че „Черният септември“ е довел в Париж венецуелеца Санчес, за да се заеме с европейските им операции. „Мосад“ знаеше съвсем малко за него, но скоро разбра, че един от любимите му псевдоними е Карлос Рамирес или просто Карлос. Не след дълго това име щеше да стане известно и ужасяващо.
Али Хасан Салама, който съвсем не беше глупав, сериозно се бе загрижил за личната си безопасност. Искаше да се отърве от „Мосад“ и в същото време да злепостави Израел. За тази цел намери доброволци, които да позволят на „Мосад“ да ги вербува. Задачата им бе да дават последователно на израелците дати и адреси, които да свидетелстват за действията му. Не истинските му действия, разбира се, а тези, които той си измисляше. Това в края на краищата ги доведе 95 мили северно от Осло, в малкия норвежки град Лилехамер, където един от келнерите в ресторанта имаше дословна, а за него се оказа и фатална прилика с Червения принц.
Шефът на „Месада“ Майк Харари оглавяваше операцията по залавянето на Салама. Щом Салама се увери, че „Мосад“ следи нищо неподозиращия келнер, изпрати неколцина от своите да поговорят с него, което потвърди, че келнерът е точно този, когото „Мосад“ търси. Естествено „Мосад“ ликвидира невинния келнер на 21 юли 1973. В пандиза отидоха трима. Единият от тях, Давид Арбел, се разприказва и „Аферата Лилехамер“ се превърна в може би най-големия скандал в историята на „Мосад“.
А в Париж Карлос развиваше усилена дейност. Европейските разузнавателни служби не знаеха нищо за него. Той не владееше арабски, всъщност дори не обичаше арабите. (Веднъж Карлос каза за палестинците: „Ако тия момчета са наполовина толкова добри, колкото твърдят, как става тъй, че израелците още не са се измели от Палестина?“) Мухарбел, наскоро вербуван за „Мосад“ от Орен Риф, остана свръзка и на Карлос.
В процеса на парижкото прегрупиране Карлос пое контрола върху всички оръжия на „Черният септември“ из Европа. Измежду нещата, които наследи, бяха и двете липсващи „стрели“ от неуспелия атентат срещу Голда Маир.
Освен че беше свръзка на „Черният септември“, Мухарбел изпълняваше същите функции и в две други палестински групи — „Народният фронт за освобождение на Палестина“ (НФОП) и „Палестинска младежка организация“.
Количеството информация, което „Мосад“ получаваше чрез него, бе зашеметяващо и след като я сдъвчеха и запазеха за себе си лъвския пай, предаваха останалото на европейското разузнаване и на ЦРУ, защото просто не знаеха какво да правят с всичките тези данни. Служителите на разузнаването често се шегуваха помежду си с думите:
— Взе ли си днешния справочник на „Мосад“?
А по това време отношенията ни с ЦРУ бяха така близки, че американците разправяха за „отдела на «Мосад» в Лангли“ (главната квартира на ЦРУ във Вирджиния). Този информационен потоп сигурно не донесе кой знае каква полза някому, но поне не можеха да се извиняват с незнание. Но „Мосад“ успешно използваше и по-късно създадените тогава канали.
Естествено Карлос се заинтересува от двата самонасочващи се снаряда, оставени в Рим. Явно когато двата екипа си ги бяха разделили, тези са останали в тайната квартира, чийто адрес „Мосад“ не знаеше. Ако не бяха избързали да убият заловения терорист, може би щяха да ги открият. Той се оказа един от хората, използвали тази квартира.
Въпреки че Карлос все още не бе предприел действия срещу никакви израелски цели, „Мосад“ започна да схваща, че си има работа с опасен противник. За „стрелите“ научиха от Мухарбел, но нямаше смисъл да ги „конфискуват“ в момента. Във всеки случай не можеха да предприемат каквото и да е, без да жертват Мухарбел, който се обаждаше на всеки два или три дни с нова информация. По едно време даже имаше специален оператор за връзка с него на всеки 24 часа.
Карлос искаше да използва ракетите срещу някой израелски самолет. Но той лично не би участвал в операция, която изисква детайлно планиране. Това бе негово правило — и донякъде причината, че така и не го заловиха. Той замисляше нещо, следеше за изпълнението му, но никога не участваше.