Мосад (По пътя на измамата)

Тревогата на Израел беше породена от факта, че някои арабски страни, в частност Египет, закупуваха „Екзосет“. Така че флотата искаше да се застрахова. Всъщност даже не им трябваше цяла ракета за тестуване, а само бойната й глава, където бе монтирана цялата електроника.

Добрият търговец на оръжие никога не дава на купувача пълна информация за стоката. Той ще демонстрира нападателните й качества, но не и начините на отбрана. Дори и когато се касае за фирма като „Аероспесиал“, те ще изтъкнат най-добрите страни на ракетата. Та нали в крайна сметка искат да я продадат!

Ето защо Израел искаше да се сдобие със собствена ракета за тестуване, но не можеха да я закупят открито от французите. Франция беше обявила ембарго върху продажбата на оръжие за Израел. Доста страни все още го спазват, защото знаят, че веднага щом Израел се добере до дадено оръжие, ще започне да го произвежда на своя територия.

Задачата за доставка на глава от „Екзосет“ беше възложена на шефа на „Мосад“, който от своя страна я прехвърли на „Тевел“.

„Мосад“ вече знаеше доста неща за „Екзосет“ благодарение на един саян, който работеше в „Аероспесиал“ и изнесе част от конструкторските планове. Беше проведена и малка операция — екип проникна тайно в завода с ракетен специалист, който беше дошъл за тази цел направо от Израел. Вкараха го в завода с фалшиви документи, за да определи кое точно трябва да се заснеме. Екипът остана в халетата четири часа и половина, след което изчезна, без да остави и следа.

Но освен снимките и конструкторските планове, които вече притежаваха, трябваше да се сдобият и с действащ модел. Англичаните имаха такива, но едва ли щяха да се съгласят да дадат една на Израел.

От Европа нищо не можеше да се изнесе, обаче „Мосад“ знаеше, че някои латиноамерикански държави също разполагат с „Екзосет“. По принцип Аржентина щеше да е подходяща страна, но тогава Израел беше сключил сериозна сделка с нея за продажба на турбореактивни двигатели, израелско производство, и „Мосад“ не искаше да рискува да провали толкова изгоден договор.

Работата можеше да се свърши най-лесно с Чили. Случи се така, че тази страна тъкмо бе отправила молба към Израел да обучава нейни хора за службите по сигурността — общоизвестни бяха достойнствата на израелската школа в такива дисциплини. Израел не би се хвалил открито с това, но на негова територия се бяха подготвяли ужасяващият „Савак“ на Иран, силите за сигурност на Колумбия, Аржентина, ФРГ, Южноафриканската република и няколко други африкански държави, в това число и тайната полиция на бившия диктатор на Уганда Иди Амин. Израел беше обучавал и тайната полиция на Мануел Нориега, силния доскоро човек на Панама.21 Всъщност Нориега лично бе участвал в тренировките в Израел и винаги носеше отдясно на парадната си униформа крилатата емблема на израелския парашутен корпус (обикновено тя се носи отляво). А само за илюстрация на безпристрастността на „Мосад“ ще посоча, че в кървавата гражданска война в Шри Ланка Израел обучи и двете враждуващи страни: тамилите и синхалите, а също и индийците, които бяха повикани като умиротворителни сили.