Мосад (По пътя на измамата)
- Автор: Островский Виктор, Хой Клэр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Киров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мосад (По пътя на измамата)». Краткое содержание книги:
Още по-кратко: „Ние сме най-добрите“…
Почти няма световна сензация, в която те да не са набъркани.
От перфектни екзекуции до невероятни „ужилвания“ за милиони.
И всичко това само с 1200 души щат, включително секретарките и чистачките.
Най-тежкото проклятие в „Мосад“: „Дано прочета за теб във вестника!“
Е, Виктор Островски, бившият катса (оперативен офицер) го направи.
И потресе читателите в целия свят.
Два дни по-късно покрай израелска банка в Лондон мина една лека кола. Шофьорът запрати граната право в банката, някаква жена пострада. Беше 24 януари.
На следващия ден Карлос си уговори среща с Мухарбел в Париж. Каза му, че за известно време трябва да се прекратят действията срещу израелците, защото нещата и бездруго били напечени. Трябвало обаче да се издължи на японските и германските групировки, за да може по-късно да посвети силите си изцяло на ООП.
Това донякъде облекчи работата на „Мосад“, а освен всичко останало се покриваше и с информацията, получена от други източници. Но с Карлос не можеше да си спокоен задълго. На 3 август същата година в Париж бяха взривени три коли — две пред редакциите на известни вестници, а третата (слава богу, нея я откриха, преди да е експлодирала) пред радиото. Френската полиция реши, че това е работа на „Пряко действие“. Така беше, само дето Карлос им бе доставил бомбите. После се беше прехвърлил в друг квартал на Париж, за да е настрана от операцията.
Малко по-късно „Мосад“ узна, че Карлос е получил пратка противотанкови ракетни установки руско производство (РПГ-7). Това представлява компактно и лесно преносимо оръжие, тежи само 8 килограма и максималната му далекобойност е 500 метра, когато мишената е неподвижна, и 300 метра при подвижна мишена. Може да пробие броня с дебелина до 30 сантиметра.
На 13 януари 1975 Карлос и Вилфред Босе, също човек от бранша, се запътиха към летище „Орли“ с подозрителни намерения. (Босе беше от групата на Баадер-Майнхоф и загина на 27 юни 1976 в печално известния опит за освобождаване на заложниците в Ентебе, Уганда). Двамата мъже отбелязаха на настилката мястото, където прелитат израелските самолети.
Карлос отново мина оттам, за да прецени по-добре ъгъла, и изсипа на пътя бутилка мляко като белег на точката, откъдето може да се прицели най-лесно в прелитащ самолет. После Карлос се показа над покрива на своя „Ситроен дьо Шево“, а Босе, който шофираше, приближи с не повече от 20 км в час. Щом минаха покрай разлятото мляко, Карлос се изправи и стреля. Не улучи израелския самолет, но затова пък уцели някакъв югославски, а също и една от сградите на летището. Тогава те обърнаха и изчезнаха яко дим.
Когато се прибра в апартамента, Карлос разказа на Мухарбел какво е направил. Той му отговори, че е чул вече за случилото се по радиото, но не е улучен израелски самолет.
Карлос отвърна:
— Да, този път се провалихме, но на деветнадесети пак ще опитаме.
Естествено Мухарбел предаде това на Орен Риф. „Мосад“ отново не искаше да жертва ценния си агент и затова Риф нареди да се вземат двойни предохранителни мерки, а също и да се преместят израелските самолети на северната страна на летището, така че ако Карлос реши да изпълни заканата си, да има само една позиция за стрелба.
Наистина на 19 януари Карлос се появи с трима други в колата, обаче французите бяха предупредени за очакваното терористично нападение. Терористите бързо се усетиха, но френската полиция ги обкръжи с виещи сирени. Мъжете не откриха огън. Вместо това захвърлиха оръжията си и побягнаха, като зарязаха колата. Карлос хвана някаква минувачка и допря пистолет до главата й. Един от хората му последва същия пример. Те преговаряха близо 30 минути. Никой не стреля и те някак си успяха да се измъкнат. Оставиха оръжията си, а Карлос изчезна. Дори Мухарбел не разбра къде е отишъл.
През следващите пет месеца всичко беше спокойно, Мухарбел все така носеше ценна информация, но за Карлос не се чуваше нищо. Мухарбел започна да става нервен. Негови приятели му бяха казали, че в Бейрут има хора, които проявяват известни подозрения относно дейността му и искат да си поговорят с него. „Мосад“ бе решил да отстрани Карлос, но единственото, което Мухарбел желаеше, бе нова самоличност, с която да изчезне от играта колкото е възможно по-бързо. Боеше се, че Карлос е по дирите му.
В главната квартира не искаха Риф да се заема лично с Карлос, нито пък възложиха тази работа на „Месада“. Решиха да оставят всичко на французите, като им дават информация от време на време.
На 10 юни 1975 Карлос позвъни на Мухарбел, който изпадна в паника, и му каза, че трябва незабавно да напусне Париж. Карлос го покани в своя апартамент на „Туле“ в пети район. Беше едно от тези здания, които са свързани със съседните блокове и в тях може да се влезе или през партера и малката градинка отвън, или през коридора на втория етаж.
Но на практика входът е само един и следователно има само един начин да се излезе. Странно защо Карлос бе избрал тъкмо такова място.
С помощта на местен саян Риф бе наел апартамент в съседната сграда, който гледаше към дворчето и жилището на Карлос. Квартирата беше тясна, туристите наемат подобни за не повече от седмица. Риф бе на последния етаж и спокойно наблюдаваше сцената на действието.