Мосад (По пътя на измамата)
- Автор: Островский Виктор, Хой Клэр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Киров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мосад (По пътя на измамата)». Краткое содержание книги:
Още по-кратко: „Ние сме най-добрите“…
Почти няма световна сензация, в която те да не са набъркани.
От перфектни екзекуции до невероятни „ужилвания“ за милиони.
И всичко това само с 1200 души щат, включително секретарките и чистачките.
Най-тежкото проклятие в „Мосад“: „Дано прочета за теб във вестника!“
Е, Виктор Островски, бившият катса (оперативен офицер) го направи.
И потресе читателите в целия свят.
Ракетите създаваха проблеми на „Мосад“. Очевидно Мухарбел бе твърде ценен, за да се жертва заради една-единствена операция, но ако допуснеха палестинците да отидат на летището въоръжени, израелският самолет можеше да се смята за свален.
Отговорността по случая пое Орен Риф, катсата на Мухарбел. Риф бе праволинеен и изключително сериозен човек. В края на 1975 година той беше един от злощастните 11 катси, които написаха писмо до шефа на „Мосад“, в което твърдяха, че организацията е станала тромава, неефективна и има превратни представи за демокрацията. В кулоарите то и до ден днешен е известно само като писмото на единадесетте, а Риф бе единственият от тях, който остана. Другите бяха изритани. Два пъти беше предлаган за повишение, обаче през 1984 поиска досието си, за да види защо му се отказва, и му отговориха, че е станало объркване в документацията. Това беше прозрачна лъжа, защото в цялата организация работят общо 1200 човека, включително секретарките и шофьорите.
В резултат на това писмо нормите на НАКА бяха променени, така че в „Мосад“ можеха да се подават оплаквания само еднолично.
Както и да е, Риф се обади на свръзката си в Рим и помоли да се свърже с приятеля си от италианското разузнаване Амбурго Вивани и да поиска адреса на тайната квартира, където се намират гранатометите.
— Кажи му, че ще му се обадиш, когато всички се съберат там, та да може да ги залови до един — поясни Риф.
Екип на „Невиот“ следеше непрекъснато района. На 5 септември 1973 година там се събра група терористи. Тогава свръзката се обади на италианското разузнаване. Италианците пристигнаха, но хората от „Мосад“ не напуснаха прикритието си, а само наблюдаваха как ония нахълтват в апартамента и арестуват петима човека — от Ливан, Либия, Алжир, Ирак и Сирия — и прибират двете „стрели“.
Официалната версия по случая бе, че петимата са възнамерявали да стрелят по гражданските самолети, когато прелитат над покрива на път за римското летище „Фиумичино“. Историята бе нелепа. Самолетите изобщо не минаваха над този апартамент. Но какво значение имаше, щом хората повярваха.
По това време шефът на италианското разузнаване бе в доста тесни връзки с „Мосад“. Всъщност италианците пътуваха из арабските страни и снимаха военните им инсталации за „Мосад“.
Въпреки че хванаха терористите на място с двете „стрели“ с инфрачервено насочване, италианците незабавно освододиха двама от петимата, независимо от мярката за неотклонение. Естествено те напуснаха Рим. Другите трима бяха предадени на Либия, но на 1 март 1974, след като вече бяха откарани там, самолетът „Дакота“, който ги беше превозил, се взриви над Рим. Загинаха пилотът и целият екипаж. Полицейското разследване по случая още продължава.
Италианците смятат, че е замесен „Мосад“, но не е така. По всяка вероятност е дело на ООП. Може би са решили, че екипажът е видял нещо в Либия или пък че ще ги разпознае в някоя друга операция. Освен това, ако „Мосад“ е искал да го взриви, щял е да го стори още докато терористите са били на борда.
На 20 декември 1973 Карлос беше в Париж. Той имаше едно местенце в покрайнините на града, склад за амунициите на ООП. „Мосад“ търсеше начин да издаде този адрес на французите, но без да жертва своя ценен агент Мухарбел.
Същата сутрин Карлос проведе на своя глава един от любимите му типове атентати — „бум и дим да те няма“. Излезе от апартамента си с няколко ръчни гранати и мина с колата си покрай някаква еврейска книжарница. Хвърли гранатата в движение, при което загина една жена, а шестима други бяха ранени. Това вече накара „Мосад“ да издаде адреса на склада за амуниции. Когато френската полиция нахлу там, откри автомати, карабини, гранати, динамит и антисемитски позиви и още половин дузина други терористи, Карлос обаче го нямаше. Той бе напуснал Франция още същия ден.
Един ден по-късно той се обади на Мухарбел от Лондон. Искаше да се види с него там. Мухарбел отговори, че не можел да дойде, защото британската полиция го търсела. „Мосад“ се опита да го убеди да замине, но той не се съгласи и така връзката с Карлос бе прекъсната за известно време.
На 22 януари 1974 Карлос отново се обади на Мухарбел.
— Тук е Илич — рече той. — Връщам се в Париж. Трябва да подпиша една сделка утре или вдругиден.
Всички израелски служби във Великобритания обявиха повишена готовност. Но това не биваше да се разбира, защото Карлос може би просто проверяваше лоялността на Мухарбел. Знаеха, че Карлос винаги е с една крачка пред останалите.