Мосад (По пътя на измамата)

Смяташе се, че Карлос е участвал и в операцията на 21 октомври 1975 в главната квартира на ОПЕК във Виена, където шестима пропалестински партизани нахлуват по време на конференция на ОПЕК и убиват трима, седем други са тежко ранени, а броят на заложниците е 81. През следващите няколко години му се приписват поне дузина бомбени атентати и други терористични действия. Само през 1979–1980 година — последния път, когато „Мосад“ чу нещо за него — „Пряко действие“ се прояви с 16 експлозии и всички те бяха в стила на Карлос.

Един от проблемите при разузнавателните служби е, че всичко, което правят, е при закрити врати, но засяга хората по целия свят. И тъй като нищо не излиза наяве, няма кой да поеме отговорността. Разузнавателна служба, оставена без външен контрол, е почти като заблуден снаряд, който обаче е изстрелян злонамерено. Посоката му винаги е изкривена от вътрешните ежби.

Онези френски полицаи, а и всички останали убити от Карлос, загинаха без причина. Самият факт, че Карлос остана на свобода, е необясним. Онова, което „Мосад“ стори тогава, а то не се отнася само до един или два случая, не навреди на Института, а на цял Израел.

Сътрудничество не може да се гради на основата quid proquo20. С течение на времето чуждестранните разузнавания ще престанат да се доверяват на „Мосад“. Тогава той ще се окаже изолиран от всички. И нещата отиват натам. Израел би могъл да стане най-великата държава в света, но „Мосад“ я руши отвътре, като злоупотребява с властта си. Не заради интересите на Израел, а заради собствените си цели.