Наследникът на Империята
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследникът на Империята». Краткое содержание книги:
— Естествено — съгласи се контрабандистът. — Както вече казах, предложението ви е много интересно, но не мисля, че е подходящо за нашата организация.
— Може ли да попитам защо? — намръщи се Хан.
— Много просто, някои хора ще решат, че вземаме страна в конфликта между Империята и Новата република — обясни Карде и отпи от чашата си. — Като се имат предвид размахът на дейността ни и обширните територии, в които оперираме, това едва ли ще е най-разумното нещо, което бихме могли да направим.
— Ясно — кимна Хан. — Да се опитам да ви убедя, че е възможно да запазите нашето споразумение в тайна от другите си клиенти?
Карде се усмихна отново:
— Май подценявате способностите на имперското разузнаване, капитане. Те знаят много повече за ходовете на Новата република, отколкото смятате.
— Точно вие ли ми го казвате… — намръщи се Хан и хвърли поглед към Ландо. — Това ме подсеща, че исках да ви попитам още нещо. Ландо предполага, че сигурно познавате някой хакер, достатъчно добър, за да проникне в дипломатическите шифри.
Карде леко наклони глава.
— Интересно искане — коментира той. — Особено от страна на човек, който би трябвало да има достъп до тези кодове. Да не би сред върховете на Новата република да са започнали интриги и заговори?
В главата на Хан проблесна споменът за последния разговор с Уинтър и прикритите й предупреждения, но отговори:
— Това е чисто личен въпрос… е, по-скоро личен.
— Аха — кимна контрабандистът. — По някаква случайност на вечеря тук ще бъде един от най-добрите хакери в занаята. Нали и вие ще бъдете?
Хан изненадано погледна часовника си. Покрай разговорите за работа и дребните любезности обещаните от Торв петнайсет минути с Карде се бяха превърнали в два часа.
— Не ни се иска да ви губим времето…
— Изобщо не става въпрос за изгубено време — увери го Карде, остави чашата на масата и се изправи. — Залисахме се в работа и разговори и пропуснахме обяда, затова ще вечеряме по-рано.
— Много добре помня натоварената програма на контрабандистите — кисело кимна Хан, като през главата му прелетяха стотици спомени. — Трябва да се радвате, че намирате време да се храните цели два пъти.
— Прав сте — съгласи се Карде. — Заповядайте!
На идване Хан бе забелязал, че централната сграда се състои от няколко концентрични кръга, в средата с голямата зала и странното дърво. Помещението, в което ги въведе Карде, бе в приземието, точно преди голямата зала, и заемаше почти една четвърт от външния кръг. Вътре имаше няколко кръгли маси, повечето вече заети.
— Тук не обръщаме голямо внимание на протокола за хранене — отбеляза Карде и тръгна към масата в центъра, около която вече се бяха разположили четирима души — трима мъже и една жена.
Домакинът ги настани на свободните места и кимна на останалите около масата:
— Добър вечер на всички. Позволете ми да ви представя Калризиан и Соло, които ще ни удостоят с присъствието си тази вечер — и започна да представя останалите, като посочваше с ръка: — Това са трима от помощниците ми: Уейдуорн, Чин и Чен. Чен е хакерът, за когото ви споменах, може би най-добрият в бранша в този момент — накрая посочи жената: — Ако не се лъжа, вече познавате Мара Джейд.
— Да — потвърди Хан, кимна и се настани на мястото си. По гърба му полазиха тръпки. Мара беше с Карде, когато той ги посрещна от импровизирания си трон в голямата зала. Тогава не остана дълго, но през пялото време ги наблюдаваше напрегнато с невероятните си зелени очи. Точно така ги гледаше и в момента.
— Значи ти си Хан Соло — весело каза хакерът Чен. — Чувал съм за теб. Винаги съм искал да се запознаем.
Хан прехвърли вниманието си от Мара към Чен. Изглеждаше като хлапе и май наистина още нямаше двайсет години.
— Е, чул си разни слухове, а те се раздуват с всяко разказване.
— Вие сте твърде скромен — вметна Карде и махна с ръка. В отговор от другия край на залата се затъркаля четвъртит робот, върху който имаше поднос с нещо като навити листа. — Доста трудно би могъл да бъде разкрасен онзи случай със зигерианските роби например.
Ландо вдигна поглед от подноса с навитите листа:
— Зигерианските роби ли? Нищо не си ми разказвал за тях.
— Нищо особено — отговори Хан и го стрелна с поглед, за да му затвори устата.
За съжаление Чен не забеляза жеста му или пък бе твърде млад, за да разбере значението му.
— Двамата с Чубака нападнали пълен с роби зигериански кораб — запалено заобяснява юношата. — Само двамата. Зигерианците се изплашили и избягали.
— Бяха по-скоро пирати, а не истински робовладелци — предаде се Хан и започна да разказва. — И не се уплашиха от мен, а избягаха, защото им казах, че ще пратя двайсет щурмоваци да проверят разрешителното им за кораба.