Наследникът на Империята
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследникът на Империята». Краткое содержание книги:
Ландо невярващо вдигна вежди:
— И те се хванаха? Приятелят му сви рамене:
— Излъчих съобщението с идентификационния код на един имперски кръстосвач, който бях заел за малко от имперската флота.
— И знаеш ли какво направил след това? — намеси се Чен. — Предал кораба на робите, които намерил затворени в трюма. Дал им го просто така! При това с товара.
— Ах ти, милозлив хапльо! — изръмжа Ландо и лапна едно от завитите листа. — Нищо чудно, че си пропуснал да ми го кажеш.
Хан с усилие запази самообладание:
— Товарът беше плячка на пиратите — озъби се той. — Повечето от нещата много лесно можеха да бъдат проследени. Пък и бяхме в Скъперника Джанодрал, а по това време там действаше един странен закон, според който жертвите на пиратство или робство си поделят имуществото, ако пиратите бъдат заловени или убити.
— Доколкото знам, законът още е в сила — вметна Карде.
— Сигурно. Както и да е. Чуй беше с мен, а ти много добре знаеш мнението му за робството.
— Аха — сухо отвърна Ландо. — Шансът им за благополучно измъкване щеше да е по-голям срещу двайсет щурмоваци.
— И ако не ги бях пуснал да си вървят с кораба… — едва доловимо пиукане прекъсна думите му.
— Извинете ме — каза Карде и измъкна предавател от колана си. — Слушам.
Хан не успя да чуе нищо, но внезапно лицето на домакина им се напрегна.
— Веднага идвам — изръмжа Карде, изправи се и закачи предавателя обратно на колана. — Отново се извинявам, но присъствието ми е наложително другаде.
— Някакви неприятности? — попита Хан.
— Надявам се, че няма да се стигне дотам — Карде погледна към другата страна на масата, Хан се обърна и видя, че Мара вече се е изправила. — Няма да ни отнеме повече от десетина минути. Наслаждавайте се на вечерята си.
Двамата напуснаха масата. Хан погледна към Ландо и промърмори:
— Имам някакво лошо предчувствие.
Той кимна, без да отмества погледа си от отдалечаващите се Карде и Мара, на лицето му се бе изписала почуда.
— Виждал съм я някъде — прошепна Ландо. — Не знам къде, но съм сигурен, че съм я виждал, и мисля, че тогава изобщо не беше контрабандист.
Хан плъзна поглед по останалите край масата, които си говореха предпазливо, а в очите им проблясваше едва прикрита тревога. Дори Чен забеляза внезапно настъпилото напрежение и усърдно се бе заел с ордьовъра.
— Е, гледай да се сетиш по-бързо, приятелю — тихо каза Хан. — Може и да загубим благоразположението, с което ни приеха.
— Опитвам се. А какво ще правим сега?
Към тях се приближи още един робот, на таблата му бяха подредени купички със супа.
— Да ни е сладко — отговори Хан.
— Излезе от светлинна скорост преди десетина минути — стегнато докладва Авис и посочи точката на екрана. — Капитан Пелаеон се свърза с нас две минути по-късно и помоли да говори лично с вас.
Карде леко подръпна долната си устна с пръст и попита:
— Някакви следи от десантни совалки или изтребители?
— Засега не — поклати глава помощникът му. — Но ъгълът на приближаването ме кара да мисля, че скоро ще изстрелят совалка, която ще кацне някъде в тази част на гората.
Карде кимна замислено. Такова благоприятно стечение на обстоятелствата… за имперската флота.
— Къде прибрахте „Хилядолетен сокол“?
— В осми хангар — отговори Авис.
В края на гората. Това беше хубаво, поради високото съдържание на метал в дърветата на Миркр щеше бъде неоткриваем за радарите на „Химера“.
— Вземи още двама души и го покрийте с маскировъчна мрежа — заповяда Карде. — Няма смисъл да поемаме излишни рискове. И внимавайте, направете го безшумно и незабелязано, няма смисъл да безпокоим гостите.
— Тъй вярно — Авис смъкна слушалките от главата си и забързано излезе от командната зала.
Карде погледна към Мара:
— Избрали са интересен момент за посещение. Тя издържа погледа му, без да трепне:
— Ако това е заобиколен начин да ме попиташ дали съм ги повикала, не си прави труда. Нямам нищо общо с пристигането им.
Той леко наклони глава:
— Така ли? Малко съм изненадан.
— Аз също — отвърна Мара. — Трябвате да се сетя за тази възможност още преди доста време — кимна към слушалките на предавателя: — Ще говориш ли с Пелаеон?
— Май нямам кой знае какъв избор — Карде се стегна вътрешно, настани се на току-що освободеното от Авис кресло и включи предавателя: — Капитан Пелаеон, говори Талон Карде. Приемете извиненията ми за забавянето. Какво мога да направя за вас?
Образът на „Химера“ в едър план, който до този момент плаваше на екрана, изчезна, но на негово място не се появи Пелаеон, а някакво кошмарно видение: дълго и тясно лице със светлосиня кожа, с блестящи като разтопен метал очи.